Направи дарение на училище!

Синтетичните замърсители, просмукващи се в екосистемите, са една забравена извънредна екологична ситуация и ние все още се борим да схванем мащаба на проблема.

Намирате се в 29-и век е и Земята е бунище. Хората са избягали преди векове, след като са я направили необитаема в резултат на своята ненаситна консумация. Остава само детрит: планини от боклук, докъдето стига окото.
Това е фантастика – обстановката във филма на Disney Pixar от 2008 г. “WALL-E”. Но може и да се доближи до реалността, ако не променим сегашния ход на нашите действия.
„Всички знаем какво е предизвикателството, стоящо пред нас“, казва Мери Райън от Imperial College London. „Можем да открием токсични метали по хималайските върхове и пластмасови влакна в най-дълбоките части на океана. Замърсяването на въздуха убива повече хора от настоящата пандемия. Мащабът на това е огромен.”

Когато беше създаден WALL-E, замърсяването и отпадъците бяха близо до центъра на вниманието на дневния ред за околната среда. На срещата на върха за Земята през 2002 г. в Южна Африка световните лидери се съгласиха да сведат до минимум въздействието върху околната среда и здравето от химическото замърсяване, може би най-коварната и проблемна категория. Те поставиха краен срок 2020 г. (предупреждение за спойлер: пропуснахме го).
Напоследък изменението на климата и загубата на биоразнообразие доминираха проблемите на околната среда, но по-рано тази година ООН тихомълком върна замърсяването на първо място. Тя издаде големия доклад “Сключване на мир с природата”, обявявайки го за третата голяма планетарна извънредна ситуация.
„Дали мисля, че това е съизмеримо с риска? Да, мисля“, казва Райън.

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Това го оправдава, че е точно там, на върха“, казва Гай Удуърд, също от Imperial College . Ключовият въпрос обаче е за какви замърсители трябва да се притесняваме най-много. „Много от тях са безобидни. Но някои не са. Някои взаимодействат по опасни начини.
Това е, с което трябва да се борим“, казва Удуърд.
Замърсяването, отпадъчният страничен продукт от нашите икономически дейности, е толкова старо, колкото самата цивилизация. Ледените ядра от Гренландия съдържат следи от олово и мед от топенето на руда в Европа още от бронзовата епоха. Първите синтетични химикали – такива, които не съществуват в природата – са създадени в средата на 19 век. Но както при повечето унищожаващи планетата човешки дейности, скоростта, с която създавахме нови замърсители и изхвърляхме нашите отпадъчни продукти в околната среда, започна да нараства експоненциално след Втората световна война в 70-годишна крива, наречена „Великото ускорение”.

Изпомпване на отровата

Отпадъчни продукти са много и най-разнообразни, но синтетичните химикали и по-специално техните продукти са се внедрили в живота ни, както никога досега. През 1950 г. световното производство на пластмаса, например, е само 1,5 милиона тона, през 2017 г. е 350 милиона тона, а през 2050 г. се предвижда да достигне 2 милиарда тона. Производството на химическата промишленост в развиващите се икономики се е увеличило повече от шест пъти между 2000 и 2010 г., се казва в доклада на ООН. Според Международния съвет на химическите асоциации (ICCA) 95 процента от стоките разчитат на някаква форма на промишлен химичен процес при производството си.

На всеки етап от жизнения си цикъл синтетичните химикали наистина могат да избягат в дивата природа, потенциално отравяйки околната среда, дивата природа и нас.
„Те са навсякъде“, казва Джанюн Уанг от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Най-видимото проявление са пластмасовите отпадъци, но това е върхът на огромен айсберг, уточнява той. „Изпускаме много химикали и действително не ги проверяваме преди това.“
Установяването на токсични ефекти върху което и да е вещество или група вещества често е трудно, но са известни много химикали в широко разпространена употреба, за които се подозира, че са токсични за хората и дивата природа. Те включват вещества като полихлорирани бифенили (PCBs), клас промишлени охлаждащи течности и лубриканти, които могат да бъдат мощни разрушители на ендокринната система при поглъщане, и някои пер- и полифлуороалкилни вещества (PFAS), използвани главно за направата на покрития, отблъскващи петна.

Цялата статия можете да прочетете в новият Брой 149 на сп. Българска Наука.

Подаряваме ти първите 58 стр. от брой 149 тук>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!