Олга Антонова: Интересът към генетиката сред младите хора е огромен!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Олга Антонова. Аз съм лекар с придобита специалност Медицинска генетика, както и образователно-квалификационна степен „доктор“. В момента съм на 34 години, омъжена, с две деца – момче на 3,5 г. и момиче на 1,5 г.

 

Коя институция представлявате и с какво се занимава тя?


РЕКЛАМА:

***

Аз представлявам основно Катедра по медицинска генетика към Медицински Университет – София, където работя като главен асистент, както и една млада българска компания – “NutriGen”, където изпълнявам функциите на генетичен консултант.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Израснах в такава среда. Баща ми винаги чертаеше, изчисляваше и пишеше нещо вкъщи. Постоянно се споменаваше думата „дисертация“ и аз отрано научих, че е нещо важно, ценно и сложно.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми статия се казва „Bladder cancer risk from the perspective of genetic polymorphisms in the carcinogen metabolizing enzymes“. Това е обзорна статия, в която се разглежда рискът за развитие на рак на пикочен мехур на представителите на различни популации, въз основа на генетичните варианти на ензимите, които преработват карциногени, постъпващи главно от околната среда.

За Вас какво е „Кодът”?

Аз съм генетик и като чуя думата „код“, то първата асоциация, която изплува в съзнанието ми е „генетичен код“. Иначе, в по-широк смисъл, за мен „Кодът“ означава шифърът, а той е навсякъде – в нашето ежедневие (на СИМ картата на телефона, на банковата карта, в компютърната програма и пр.), в заобикалящата ни околна среда (симетрията на растенията, животните, в слънчевата система) – шифърът, който е вече известен, но и шифърът, който тепърва ще бъде установен чрез редица експерименти и след безброй премеждия.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Да, бъдеще има. Какво ще е то – не мога да предскажа, аз съм учен и като такъв съм длъжна да разглеждам всички възможности – от най-оптимистичната до най-песимистичната. Но със сигурност мога да кажа, че основата на един бъдещ учен се залага още в прогимназиалното и гимназиалното образование. А дали един млад човек ще реализира потенциала си както учен, до голяма степен зависи от отношението на обществото – дали ще се отнасят към учените с уважение или не.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

О, да! Генетиката е сравнително млада и много интересна наука. В момента, с помощта на новите технологии, позволяващи изследването на голямо количество гени за относително кратък период от време, както и мощните компютри, позволяващи бързия биоинформационен анализ на получените данни, генетиката бележи нов етап в своето развитие. Интересът към нея сред младите хора е огромен!

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Нищо. Всеки сам трябва да реши за себе си кое е важно и водещо за него в живота, а кое – не толкова.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Мисленето на хората и отношението на обществото към учените. Когато българинът разбере, че има нужда от учени и от продукта, който те произвеждат, че има нужда от учени не някъде, а имено тук – в България – тогава статутът на българския учен ще се промени; ще се намерят достатъчно средства за научна работа, възнаграждение и внедряване на получения продукт в промишлеността. Учените ще получат социална сигурност и ще могат да се отдадат изцяло на работата си.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Аз съм лекар и асистент към Катедра по медицинска генетика в МУ – София. Част от работата ми е свързана с наука, но не само. Освен с наука, аз се занимавам с диагностика и консултиране на пациенти, както и с преподавателска дейност към катедрата. В момента съм в майчинство и нямам много свободно време, но когато се намери – отивам на танци, карам ролери, разхождам се в парка или се усамотявам в някое кафе с чаша капучино и интересна книга.

 

Интервюто взе Петър Нефтелимов от Neftelimov.com


Европейска нощ на учените 2022 г.: