Офицерският корпус във войската на Княжество България – Формиране и изграждане (1879-1885)

 

Автор: Евгени Димитров

 

РЕЗЮМЕ: Офицерският корпус във войската на Княжество България е съвкупност от български офицери, получили военното си образование в Софийското военно училище и руски военни училища, през разглеждания период. Редът за кандидатстване във военното училище, изискванията за кандидатите, изучаваните учебни дисциплини и реда за производство в първо офицерско звание се осъществяват съгласно съответните положения и програми от 1878 г. и 1881 г. Завършилите военни училища продължават военното си образование в руските военни академии, а професионалната си подготовка повишават в различни офицерски курсове.   


РЕКЛАМА:

***

Социалното положение и особената съдебна отговорност на офицерите характеризират тяхното обособяване като съсловие, подчиняващо се на свои, строго определени морални правила и норми. За съжаление тези правила и норми неведнъж били нарушавани – офицерството се състояло от личности с различен мироглед и представи за етично поведение. 

 

КЛЮЧОВИ ДУМИ: офицери, Княжество България, офицерско съсловие, етичен кодекс, ред за преминаване на службата, професионална реализация.

 

Офицерите в една армия, както е известно, са основата за нейното съществуване. Формирането на офицерския корпус във войската на новосъздаденото Княжество България, е пряко свързано с професионалната подготовка, която получават офицерите, етичният им кодекс (кодекса на честта), както и с тяхната професионална реализация във войните за защита на националните интереси. 

Основата на българския офицерски корпус се поставя в периода от 1879 до 1885 г. Той се формира от три групи българи с военно образование:

  1. Завършили руски военни училища до края на 1879 г.
  2. Завършили военното училище в София в периода 1879-1885 г.
  3. Завършили военни училища в Русия от 1880 г. до 1885 г.

До 1885 г., командните длъжности в българската войска от командир на рота до военен министър, се заемат основно от руски офицери, подготовката се извършва по руските устави и наставления и като цяло войската се изгражда като продължение (част) на руската армия. 

 

Създаване и развитие на военното училище в София. 

Важен въпрос, който тревожи руското правителство след подписването на Санстефанския предварителен договор, е колко ще продължи окупацията на българските земи и дали това време ще бъде достатъчно за изграждане на основите на бъдещата държава, в това число и на нейната армия.

Подготвяйки се за най-лошия вариант, руската окупационна власт сформира през юни 1878 г. в Пловдив учебна част, наречена първоначално „команда на волноопределящите се“. В нея влизат български младежи, навършили 17 години и завършили четвърти гимназиален клас. Целта на това формирование е младежите да получат първоначална военна подготовка, която да позволи да бъдат произведени в първо офицерско звание, при неблагоприятно стечение на
обстоятелствата – ограничаване на руската окупация до по-кратък период. Освен обучението по тактика и провеждането на строеви и полеви занятия, обучаемите от командата изучават топография и фортификация.

През септември 1878 г., след като е ясно, че срокът за престой на руските войски ще бъде девет месеца, по заповед на руския императорски комисар генерал-адютант княз Дондуков-Корсаков, е създадено българското военно училище в София. В него изцяло е приета учебната система от руските военни училища. Училището е настанено в сградата на стара турска военна болница, която била разположена на мястото на сегашния Централен военен клуб. 

Още през юни 1878 г. са разработени „Положение за училището“ и „Програма за приемния изпит“. Учебният курс се разделя на два класа – първи (общ) и втори (специален). Приемните изпити започват от 15 ноември – закон божи, руски език (официален език в училището), български език, математика, география, история. Изпитните въпроси са диференцирани, в зависимост от класа, за който се кандидатства – така например математиката за общия клас включва само аритметика, а за специалния клас – аритметика, алгебра и геометрия. Преминалите обучение в учебната команда 106[1] „волноопределящи се“ ще бъдат приети във военното училище без изпит, като в началото на учебния курс ще бъдат изпитани само с цел да се определи в кой от двата класа да бъдат зачислени. Времето за обучение на приетите в общия клас е две години, а на тези в
специалния – една година. След завършването на специалния клас се провеждат изпити, като оценяването е по дванадесетобалната система и включва баловете от оценките по военните и общите предмети, както и по поведение и познаване на строевата служба. На основата на получените оценки, завършилите юнкери се подразделят на три разряда. Попадналите в първи и втори разряд се произвеждат в офицерско звание, а юнкерите от трети разряд се изпращат да служат във войсковите части, като след шест месеца могат да бъдат представени за производство в първо офицерско звание, по преценка на преките им командири от формированията, в които служат.

Учебните занятия в училището започват на 27 ноември 1878 г.

Юнкерите от специалния клас организационно са включени в 4 класни отделения (взвода), които формират една рота. Командният състав е от руски офицери, като трима подпоручици и един прапорщик[2] командват класните отделения, а командирът на ротата е капитан.[3]

В разглеждания период временните руски власти предприемат мерки да осигурят и за източнорумелийската милиция български офицери, които заедно с руските да заемат основните командни длъжности в дружините и ротите и по този начин да се предотврати нахлуването на офицери от други националности. Да заемат длъжности в милицията са привлечени 20 офицери с български произход и 6-има българи, завършили Одеското пехотно юнкерско училище през 1879 г. Освен това се взема решение, юнкерите от специалния клас на Военното училище да бъдат предсрочно произведени в първо офицерско звание и част от тях да бъдат изпратени на служба в източнорумелийската милиция. 

Изпитите за завършване на курса на обучение се провеждат от 10-и до 28-и април 1879 г. по учебните дисциплини тактика, ръчно оръжие, фортификация, военна топография, артилерия, военно съдопроизводство, военна администрация, руски и български език.[4]

 

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият брой 148 на сп. Българска наука.
Подаряваме ти първите 41 стр. от брой 148 тук>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: