Направи дарение на училище!
Пирин е млада планина от геоложка гледна точка. Тя започва да се формира с внедряването на гранити преди около 56 – 23 милиона години, през средата на периода палеоген. Но се издига като огромна планина едва през неогена и кватернера в резултат на вертикални движения по периферни разседи. В структурно-геоложко отношение Пирин представлява хорст, тоест издигнат земен масив между два разлома. Като издигането не е било праволинеен процес, а е прекъсвано от продължителни периоди на относително спокойствие.
В крайна сметка природните сили са оформили едно масивно куполообразно тяло – „плутон“, в периферните и по повърхността, на което се запазват вместващите го скали. В северен Пирин това са по-старите от гранита, дълбоко променени, метаморфозирали скали като гнайси, шисти, мрамори и амфиболити.
След внедряването на гранитния плутон, Пирин неколкократно се е издигал за сметка на пропадането на околните котловини – Разложката, Гоцеделчевската и Санданско-Петричката.
В началото на кватернера (преди около 2.5 милиона години) едновременно с издигането настъпва и заледяване на планината. Така по време на последното глобално застудяване, преди около 1,2 милиона години, Пирин вече е бил достатъчно висок, за да задържа целогодишно сняг на над 2200 м надморска височина. Снегът постепенно се уплътнявал и втвърдявал, превръщайки се в лед. Постепенно натискът на тежките ледници е удълбавал скалите под себе си, придавайки им множество характерни форми.
Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 135 на списанието.
Отвори ДЕМО – първите 30 стр. от броя >>