Облачните форми и образувания оказват влияние върху глобалното затопляне – но все още не ги разбираме напълно

Тропическите гръмотевични облаци са уникални, защото се самоорганизират, дори когато условията под и над тях са еднакви, и го правят със „спомени“ от минали формации. Изображение: NASA Johnson Space Center

Облаците са една от най-големите въпросителни в глобалните климатични модели и от голямо значение при опитите да се предскаже какво ще се случи с климата вследствие повишаването на температурите. Те играят жизненоважна роля в това каква част от слънчевата радиация преминава и попада в капан в нашата атмосфера. Колкото повече облаци има, толкова повече радиация се отразява от тях обратно в космоса; това също означава, че ако има повече облаци, отразената от Земята радиация се задържа. Исторически изследователите са се опитвали да разберат свойствата на облаците, как се държат в момента и как ще реагират на повишените температури, причинени от изменението на климата.

От микроскопичните взаимодействия на атомите до атмосферните течения, които действат на хиляди километри, много сили влияят върху формирането на облаците, техния състав и поведение.
Облаците, наподобяващи памучна вата в Атлантическия океан, които д-р С. Бони от Френския национален център за научни изследвания и нейните колеги изучават, са добър пример. „Малката промяна в техните свойства оказва огромно въздействие върху глобалния радиационен баланс (балансът между това колко от слънчевата енергия преминава през земната атмосфера и колко не успява)“, казва тя. Тъй като тези облаци при хубаво време (известни като купести облаци) са толкова често срещани, малка промяна носи „огромна“ статистическа тежест в глобалния климат.

„Това е най-големият въпрос – няма по-голям въпрос“, каза професор Бьорн Стивънс, директор на Института за метеорология „Макс Планк“ в Германия и съ-ръководител на д-р Бони по проекта EUREC4A, който има за цел да разследва тези пухкави бели облаци. „В продължение на 50 години хората правят прогнози за климата, но всички те имат заблудена представа за облаците.“ Досега тези прогнози са страдали от неадекватно разбиране на факторите, определящи колко облачен ще бъде климатът и не са били правилно представени в моделите.

Експерименти на терен

Проектът EUREC4A, който започна като скромен полеви експеримент за измерване на движението на въздуха и облачността, привлече многобройни партньори и разшири обхвата си. В крайна сметка той обхваща пет екипажа и шест дистанционно пилотирани изследователски самолети, четири океански изследователски кораба, флотилия плавателни съдове и планери, множество сателити и измервания на облаците от обсерваторията в Барбадос.

„Експериментът нараства в сложност и обхват, за да отговори на редица други завладяващи въпроси“, казва проф. Стивънс, като например в какви количества и колко лесно предизвикват валежи облаците и как вихрите в океана и облаците над тях си влияят взаимно. В момента екипът пише резултатите си и се надява, че техните измервания ще дадат отговорите на тези въпроси. „Ще установим основната истина за нов набор от климатични модели“, заявява той.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новият Брой 137 на списанието>>