Направи дарение на училище!

Автор: Гинка Николова, магистър по генно и клетъчно инженерство, Биологически факултет, СУ “Св. Климент Охридски”

Ключови думи: имунна система, имунитет, инфекция, антиген, фагоцити, бактерии, вируси, лимфоцити, антитела, ваксини, рак

Всичко започва с една кихавица. Болка в гърлото и повишена температура. Стомашно неразположение. Ухапване от комар или одраскване на кожата. Инфекциите винаги са били неотменен спътник на човека. Ние сме в непрекъснат контакт с патогени – организми, причиняващи инфекция и заболяване, като бактерии, вируси, гъбички и паразити. Задавали ли сте си въпроса защо точно вие не се разболяхте от грип тази зима? Или защо възпаленото гърло е зачервено и боли? Или защо се ваксинираме? Всеки от нас има на разположение лична армия – имунната система, която ни предпазва от редица заболявания, включително ракови.

Имунната система на човека представлява стройна организация от специализирани клетки, тъкани и молекулни процеси, чиято основна роля е да отключи имунен отговор след навлизането на чужди за организма структури. Друга важна функция на имунната система е поддържането на имунологична толерантност – това е разпознаването на собствени и чужди молекули.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Клетките на имунната система са левкоцитите, или белите кръвни клетки. Те се формират и узряват в първичните органи на имунната система – костния мозък и тимусната жлеза, а активирането им се осъществява във вторичните органи на имунната система – лимфните възли, далака и лимфоидните тъкани. Лимфните възли са с формата на бобчета и са сборен пункт на имунните клетки. Лимфните възли са свързани помежду си с лимфни съдове. Левкоцитите се придвижват с кръвта и лимфата – тъканна течност в лимфните съдове, но някои водят уседнал начин на живот, разположени в кожата ни и в лигавиците на тялото. Имунните клетки действат като добре обучена бойна единица, която комуникира с помощта на химични сигнали, за да синхронизира действията си.

Още от раждането разполагаме с готов набор от защитни клетки и механизми, предпазващи ни от патогени – вродения имунитет. Той действа незабавно на мястото на инфекция, като атакува без да подбира чуждите нашественици, и поддържа активна отбрана през времето, необходимо за изработване на втората линия на защита – адаптивния или придобит имунитет. Придобитият имунитет се развива през целия ни живот и, за разлика от вродения, е насочен към точно определени чужди за организма молекули, или антигени.

Цялата статия е публикувана в брой 116 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!