Направи дарение на училище!
Продължение от бр. 102.
Карта на Винсент фон Хаард, 1895 г.
Тази забележителни карта на Южния полюс на Винсент фон Хаард (1843–1914), е публикувани от E. Холзел във Виена през 1895 г. Тя се счита за първата модерна стенна карта на Южния полюс и изобразява в големи подробности плаванията на изследователите по време периода на проучването на Антарктика. Картата е отпечатана след провеждането на XI Германски географски конгрес (Бремен на 17–19 април 1895 г.). До края на XIX в. Антарктида остава най-слабо проученият континент. Бреговете и ледената покривка са описани и картографирани, но вътрешността му остава пълна загадка. На конгреса в Бремен се събират много известни учени, за да обменят опит и информация относно полярните изследвания. В резултат на това е създадена карта, даваща най-точна и подробна представа за всички досегашни експедиции и систематизираща съществуващата информация до момента. Много от данните относно магнетизма, ветровете, температурата, атмосферното налягане и т.н. са взети от плаването на Карл А. Ларсен през 1892 г.
Морските пространства на картата са пресечени от линии на океанските течения, докато в по-малките карти, разположени в ъглите ѝ е дадена детайлна схема за промените на водата и температурата на въздуха, както и деклинацията.
Експедиция на Жан Батист Шарко, 1908–10 г.
Жан Батист Етиен Огюст Шарко (Jean Baptiste Etienne Auguste Charcot), френски лекар, океанограф, полярен изследовател е роден на 15 юли 1867 г. в Ньой сюр Сен, Франция в семейството на известния лекар-психиатър Жан Мартен Шарко.
През 1896 г. се жени за Жана Юго, внучката на Виктор Юго.
През 1908-1910 г. ръководи нова експедиция на кораба „Pourquoi-Pas ?”(„Защо не?”) в море Белингсхаузен, по време на която през 1909 г. открива остров Шарко (69°45′ ю. ш. 75°15′ з. д.) и залива Маргьорит (68°30′ ю. ш. 68°00′ з. д.). По време на двете експедиции извършва изследвания по океанография, метеорология, зоология и ботаника. През 1910 г. излиза книгата му “Le “Pourquoi-Pas?” dans l’Antarctique” (1910), третираща изследванията му по време на втората антарктическа експедиция. През 1911 г. извършва океанографски изследвания в протока Ла Манш.
Приживе Шарко става член на Френската академия на науките от 1926 г., член е на Френската академия за медицинските науки, член на Френската военноморска академия от 1929 г., носител на Ордена на Почетния легион.