Търсене
Close this search box.

Не се отказах от науката и професията на биолога

Не се отказах от науката и професията на биолога

Не се отказах от науката и професията на биолога

Не се отказах от науката и професията на биолога


Направи дарение на училище!



***

Интервю със Силви Пасков

Автор: Яна Ненчева

 

Силви Пасков е роден през 1990 в Кюстендил. Неговата детска мечта е да учи биология, затова започва обучението си в ПМГ „Емануил Иванов“ с профил Биология. От началото на обучението си е участник в националните кръгове на олимпиадата по биология, което му осигурява място в бакалавърската програма по Молекулярна биология в СУ. След завършването й той продължава обучението си в Wageningen University, Холандия. Неговите интереси се развиват в областта на имунологията, молекулярната патология, медицинската биотехнология и биофармацевтичното производство. След успешната защита на дипломна работа по проект, свързан с модулация на вродения имунен отговор от паразитни нематоди, Силви Пасков започва работа в бързоразвиващата се българска компания НМ Дженомикс в областта на медицинската генетика и онкология. В момента е проектов мениджър и консултант към една от най-големите пациентски фондации „Една от 8“ в помощ на пациенти с рак на гърдата.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Снимка 1. Силви Пасков (Кьолн, Германия)

 

Вие сте завършили Молекулярна биология. Кога решихте, че това е вашето призвание?

Това винаги е било факт и моментът, в който осъзнах, че биологията е най-съкровеното ми желание, бе в 3-ти клас. Винаги съм имал безкраен интерес към природните феномени, животните и растенията, физичните закони и химичните реакции. Въпреки че никой в моето семейство никога не е имал интерес към природните науки, интересът се породи от само себе си. Следвайки мечтата си да бъда биолог, бях приет в ПМГ – Кюстендил, профил Биология, което бе идеалният трамплин за бъдещо развитие. В гимназиалните години участвах в множество олимпиади и състезания, бях инициатор на проекти и пътувах на обучения в чужбина. Тези години бяха изключително интензивни, но имах щастието да срещна невероятна подкрепа от семейството ми и изключителни учители. Малки или големи, тези успехи ме доведоха до истинското осъществяване на мечтата ми – започнах да изучавам специалността Молекулярна биология в СУ. В този момент бях запленен от перспективите, но с времето осъзнах, че светът е много по-голям от това, което се предлага в България. Въпреки лекото ми разочарование от системата, никога не се отказах от науката и професията на биолога. Така потърсих нови възможности, исках да разширя знанията, опита и мирогледа си.

Кога взехте решението да учите в чужбина? Какви бяха Вашите амбиции?

Взех решението да завърша магистърската си степен в университета във Вахенинген поради множество причини. Първо университетът е силно специализиран към биологически науки, развитие на модерно и екологично земеделие, биотехнологии и хранителни технологии. Това е световноизвестно академично звено и университетската диплома значи много по целия свят. Друга причина е, че бях разочарован от българската академична общност и система – всеки цели трупане на титли, лични ползи и внедряването на близки хора на определени позиции. Имах предложения както за работа, така и за продължаване на образованието си в няколко магистърски програми, но не желаех да влизам в един непоносим кръговрат за мен. Трета причина е, че исках да получа нещо повече, да работя в съвременни лаборатории и да опозная опита на велики личности в науката. Всичко това бе постигнато. Преживях най-хубавите си две години, трупайки безценен опит, сприятелявайки се с прекрасни хора от целия свят и виждайки една по-различна система за работа.

Снимка 2. Дипломиране от магистърската програма във Wageningen University, Холандия.

 

Наистина прекрасно. Но сте се върнал в България. Кога решите да се върнете и как намерихте работното си място?

Реализацията на българите в чужбина не е толкова просто нещо и не се случва мигновено с излитането на самолета. Има множество фактори, поради които се върнах, но случайно открих едно прекрасно място, където мога да работя и да се реализирам. Исках да трупам опит и да се развивам в областта на молекулярната медицина. Нещата се случиха светкавично, но ми се предостави отличната възможност да бъда самостоятелен и инициативен в работата си, да се обучавам и да представям множество умения. В НМ Дженомикс открих добър екип, изключително интересна работа и започнах да се чувствам полезен за множество хора. В последствие предприехме инициативи със социална ангажираност – работа с пациентски организации, предоставяне на безплатни консултации и съвети и множество дейности, чиито плодове берем всеки ден чрез щастието на хората, на които помагаме. Ако в началото на работата си в НМ Дженомикс не бях убеден, че е възможно да се прави кариера и израстване в България, то сега съм сигурен, че принадлежа към това звено.

Работата Ви звучи много интересна. Какво точно правите и как помагате на хората?

Работата на един биолог в медицинските среди може да бъде изключително разнообразна и никога не е скучна. Като специалист, заинтересован от молекулярна медицина, мога да разглеждам патологията отвътре навън. Ние първо търсим молекулния процес за възникване на заболяването, а след това отиваме към периферията за определяне на подходящ скрининг, диагностика, лечение и прочие. При медицинските специалисти подходът е точно обратният – те виждат симптомите, поставят диагнозата и чак тогава търсят ядрото. При тези два подхода на работа и подходяща колаборация ние можем да осигурим най-качественото за всеки пациент, да определим най-ефективните превенция или лечение и да дадем адекватни съвети. Аз се занимавам с наследствени онкологични заболявания и редки болести, като търся възможните мутации и насочвам пациентите към подходящ скрининг или лекар-специалист. Много от диагностицираните пациенти търсят не само информираност, но и подкрепа в борбата – някой, който да застане до тях и да им внуши, че ракът не е присъда, просто човек трябва да остане силен и да се бори докрай. Ракът е лечим, възможностите са много, жалко е само, че всичко е обвързано с финансова обезпеченост.

Това е тежка задача. Не Ви ли обременява? Как се справяте Вие самият?

Задачата е отговорна, но не и тежка. Изпълнението на подобна задача зависи от типа личност, настройката на човек и желанието да помага и да се чувства полезен за някого. Аз съм екстровертна и експресивна личност, затова харесвам контактите с различни хора и срещата, дори сблъсъка на различни гледни точки. Винаги съм смятал, че най-силното ми качество е пълноценната комуникация – внимателно изслушване, направа на изводи и аргументирана защита на доводите. Но също смятам, че човек трябва да чувства искрена емпатия към околните и да „влиза в техните обувки“, за да разбере същината на проблема. Когато мотивацията за работа е свързана единствено и само с търговски облаги, кариера и развитие на всяка цена и поставяне на чисто човешките проблеми на заден план, този човек не може да помага. Всеки има място под слънцето, но в медицината и грижата за болните изброените предпоставки за работа водят до пагубни резултати за всички страни. Моето лично мнение е, че успявам да помагам, защото моите приоритети, колкото и наивно да звучи, са успехът в лечението и превенцията на заболяванията, радостта на хората от подкрепата и повишаването на здравната култура сред населението.

Вярно ли е, че има наследственост при рака на гърдата и този на шийката на матката до такава степен, че се следят от личните лекари?

Вярно е, че ракът на гърдата в някои случаи е наследствен. Има предпоставки, които насочват медицинските специалисти към съмнения за наследственост – диагностициране на възраст под 45 години, тройно негативен рецепторен статус, наличие на карциноми в гърдата, яйчниците, панкреаса, простатата или меланом при членове на фамилията. За наша радост наследственият рак на гърдата и яйчниците вече е по-добре третиран и лечението е по-успешно, тъй като са разработени специални медикаменти, които ефективно се борят с него. Същите тези лекарствени препарати не са приложими при спонтанно възникналия рак на гърдата. Мутации в определени гени – BRCA1 и BRCA2, се унаследяват от един от двамата родители и повишават риска от поява на карцином на млечната жлеза с 85%. Вече съществуват изследвания, които да докажат наследствеността, което пък определя необходимостта от индивидуален скринингов план за превенция или ранно откриване на заболяването. Както личният лекар трябва да бъде запознат с генетичния профил на определен пациент, ако такъв е наличен, така и пациентът трябва да организира консултация с тесни специалисти за правилно проследяване – гинеколози, мамолози, гастроентеролози и хирурзи. Колкото до рака на маточната шийка, все още се смята, че основен причинител е човешкият папиломен вирус (HPV). Препоръчва се всяка дама да прави цитонамазка на всеки 6 месеца, но и тук може да се приложи ДНК-базиран тест за определяне на конкретен щам на вируса, ако има налична инфекция. Независимо дали човек има наследственост или не, нека не забравяме, че основната причина за възникване на ракови заболявания е стрес, нездравословен начин на живот и вредни навици като тютюнопушене и консумация на алкохол.

 

 

А какви са бъдещите ви планове и амбиции?

Започвам развитието на нови проекти, отново свързани с медицинска генетика и молекулярна медицина. Започвам активна дейност към няколко неправителствени организации за хора с генетични увреждания и онкологични заболявания. Допълнително продължаваме активната си дейност заедно с фондация „Една от 8“ и борбата с рака на гърдата. Множество пациенти нямат достъп до адекватна информация относно заболяването и превенцията му, а тези жени и близките им имат правото да бъдат информирани. Това е част от моята мисия в помощ на тези хора.

Кажете ми малко повече за фондация „Една от 8” и как този вид организации помагат на тези жени. За мен като страничен наблюдател този вид подкрепа е малко странна, но за тези жени сигурно означава много повече.

Фондацията на г-жа Нана Гладуиш отдава психологична подкрепа на пациенти с рак на гърдата, организира групови терапии и информационни беседи, осигурява определени аксесоари след извършване на ампутация на гърдата – мастектомия, или по време на химиотерапия, както и дава гласност на проблема. Това, което липсва в онкологичното лечение, е силната психологична подкрепа. Ние знаем, че колкото по-добре психически се чувства един онкологичен пациент, толкова резултатите са по-добри. Фондация „Една от 8“ има изключително благородната кауза да обединява, информира и отдава. Екипът им се състои от няколко прекрасни хора, преминали през кошмара на раковото заболяване, но отдавайки цялата подкрепа, от която се нуждае един такъв пациент. Няколко пъти повтарям думата „подкрепа“, но това е един ключов елемент, който в България липсва в здравеопазването.

Как се разтоварвате от работата си?

Разходки навън, чист въздух, подходяща компания и добре охладено питие.

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.