Разговарям с мнозина суперструнни теоретици и когато ги питам защо продължават да работят по тази теория, въпреки че няма никакъв успех в осъществяването на целите й, най-честото оправдание, което чувам, е нещо от рода: “Виж, това е единственото развлечение в града. Докато някой не предложи нещо по-перспективно, тук стават най-интересните неща”. Този вид оправдание работи още от времето на първата суперструнна революция през 1984, когато темата привлече огромен брой изследователи. В интервю от 1987 Дейвид Грос коментира по следния начин причините за популярността на суперструнната теория.

READ ARTICLE