Българска история История 

Настилките на Нове

Експонирането на антични настилки – елемент, на който се обръща малко внимание за постигане на пълноценна изява на археологическата среда

арх. Емил М. Йорданов

проектант КРР

Проект, финансиран за изпълнение по ОПРР 2007-2013г. на ЕС, операция 3.1 „Подкрепа и Развитие на Природни, Културни и Исторически атракции” и с финансовото участие на Възложителя – община Свищов, бе реализиран през 2013 г. Проектът се развива върху разкрития и проучен югозападен участък на античния Нове с площ около 23 дка, източно от строителните граници на гр. Свищов. Това е централната част на римския лагер. На хронологичен и тематичен принцип експозиционният терен е разделен на три зони – Епископски комплекс, Принципия (щаб на легиона), Източна порта и на осем археологически подобекта: Епископска резиденция, Малка базилика, Баптистерий, Голяма базилика, Манастирски комплекс с приют за поклонници, Антични улици, Принципия и Източна порта. Изградена е и обслужваща сграда с паркинг. Проведени са благоустроителни мероприятия и върху съседни терени.

Нове притежава някои отличителни характеристики, съобразени при формиране на концепцията за експонирането му. Това е най-големият разкрит по българските земи римски военен лагер – развил се в ранносредновековен град, със значителен обем автентични структури от І-ІV в.сл.Хр. и ненадстрояван – изоставен след VІІ в.сл.Хр. Нове съдържа изявени образци на римското строително изкуство и сградна типология от периода на разцвет на империята, които са разкрити, разчетени и документирани в оригиналния им вид въпреки частични промени и надстроявания в Античността. Това е единственият античен обект, проучван непрекъснато над 50 години и с продължаващи проучвания, и без цялостно реализирани реставрационно-експозиционни работи до 2013г. Тези обстоятелства дадоха насоки за обобщаване и актуализиране на огромния обем емпирични данни; за актуална преценка за необходимата защита и възможните интервенции в обекта; за използване на съвременни подходи, методи и технологии при експонирането му. От друга страна – налице са значителни загуби на оригинална субстанция през последните десетилетия – в резултат на нарушения на историческите пластове по време на археологически проучвания в дълбочина; на дълготрайни атмосферни деструкции на незащитен оригинал; на специфичните и неблагоприятни хидрогеоложки характеристики на района; както и буквално разпиляване, отмъкване на камък, керамика и архитектурно-художествени елементи към съседни селища. Нове е единственият в България обект, включен в момента в списъка на World Monuments Watch със застрашени културни ценности. Въпреки това, наличието на добре структурирана информация през годините, както и обемът на съхранения оригинал, бяха достатъчни за аргументиране на решения относно вида на подобектите и необходимите мерки за реставрирането им.

 

Приложени са диференцирани реставрационни подходи към отделните подобекти и фрагменти от тях – консервация, реконструкция и реинтеграция и анастилоза. За реконструкция на градежи във височина са ползвани методи на сравнение, графично пропорциониране и конструктивна преценка по носеща способност на субструкцията, за хипотетично изграждане на липсващи обеми. Ползвани са и графични реконструкции на полските проучватели. Отговорен етап в проекта бе определяне на единна историческа периодизация – по време на дългогодишната работа на около дузина екипа от български и полски проучватели, е установена хронологията на изграждане и строителни промени в отделни антични обекти, но има разминаващи се становища, както и – липсва теория за комплексна изява на обектите в отделни исторически етапи. Трябваше да се аргументира и видът на обектите към тази периодизация. Бе определена оптимална дата за експониране на комплекса на Принципията към II–IV в.сл.Хр., и Епископски комплекс, Източна Порта и Антични улици към III – края на V в.сл.Хр. От голямо значение за дефиниране на изводите в проучвателната част на проекта са и откритите архитектурно-художествени елементи и занятчийски артефакти – по тяхната стилистика, надписи.

При консервацията и реконструкцията на запазени настилки от различен вид – камък, керамика и глина – в помещения, хипокаусти и в открити дворни и улични участъци, се сблъскахме в най-голяма степен с проблема за периодизацията им, както и с постигане на съвременни норми за благоустрояване и достъп до средата. Трудно се определя обхватът на даден тип настилка, без различими следи от полагането й на място.

Обикновено, настилките са елемент, чието значение при изява на оптималната дата на обектите, както и за цялостната експресия на археологическия обект, се подценява. В археологическите статии и проучвания, ползвани при реставарция на обекти, най-малко информация съм срещал за настилките – значително по-малко отколкото за художествени и битови артефакти напр. Причините за това са често обективни – липса на твърда субстанция, деструкция, нечетима многослойност, смесване и пренареждане в историческите периоди, загуба на оригинал по време на проучвания; и в случая с Нове в някои пунктове се лишихме от оригинал заради саморазпадащата се субстанция.

 

Цялата статия може да прочетете в брой 99 на “Българска наука”

Тази статия е в ДОПЪЛНЕНИЯ брой!


Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close