Българска история История 

Настилките на Нове

Експонирането на антични настилки – елемент, на който се обръща малко внимание за постигане на пълноценна изява на археологическата среда

арх. Емил М. Йорданов

проектант КРР

Проект, финансиран за изпълнение по ОПРР 2007-2013г. на ЕС, операция 3.1 „Подкрепа и Развитие на Природни, Културни и Исторически атракции” и с финансовото участие на Възложителя – община Свищов, бе реализиран през 2013 г. Проектът се развива върху разкрития и проучен югозападен участък на античния Нове с площ около 23 дка, източно от строителните граници на гр. Свищов. Това е централната част на римския лагер. На хронологичен и тематичен принцип експозиционният терен е разделен на три зони – Епископски комплекс, Принципия (щаб на легиона), Източна порта и на осем археологически подобекта: Епископска резиденция, Малка базилика, Баптистерий, Голяма базилика, Манастирски комплекс с приют за поклонници, Антични улици, Принципия и Източна порта. Изградена е и обслужваща сграда с паркинг. Проведени са благоустроителни мероприятия и върху съседни терени.

Нове притежава някои отличителни характеристики, съобразени при формиране на концепцията за експонирането му. Това е най-големият разкрит по българските земи римски военен лагер – развил се в ранносредновековен град, със значителен обем автентични структури от І-ІV в.сл.Хр. и ненадстрояван – изоставен след VІІ в.сл.Хр. Нове съдържа изявени образци на римското строително изкуство и сградна типология от периода на разцвет на империята, които са разкрити, разчетени и документирани в оригиналния им вид въпреки частични промени и надстроявания в Античността. Това е единственият античен обект, проучван непрекъснато над 50 години и с продължаващи проучвания, и без цялостно реализирани реставрационно-експозиционни работи до 2013г. Тези обстоятелства дадоха насоки за обобщаване и актуализиране на огромния обем емпирични данни; за актуална преценка за необходимата защита и възможните интервенции в обекта; за използване на съвременни подходи, методи и технологии при експонирането му. От друга страна – налице са значителни загуби на оригинална субстанция през последните десетилетия – в резултат на нарушения на историческите пластове по време на археологически проучвания в дълбочина; на дълготрайни атмосферни деструкции на незащитен оригинал; на специфичните и неблагоприятни хидрогеоложки характеристики на района; както и буквално разпиляване, отмъкване на камък, керамика и архитектурно-художествени елементи към съседни селища. Нове е единственият в България обект, включен в момента в списъка на World Monuments Watch със застрашени културни ценности. Въпреки това, наличието на добре структурирана информация през годините, както и обемът на съхранения оригинал, бяха достатъчни за аргументиране на решения относно вида на подобектите и необходимите мерки за реставрирането им.

 

Приложени са диференцирани реставрационни подходи към отделните подобекти и фрагменти от тях – консервация, реконструкция и реинтеграция и анастилоза. За реконструкция на градежи във височина са ползвани методи на сравнение, графично пропорциониране и конструктивна преценка по носеща способност на субструкцията, за хипотетично изграждане на липсващи обеми. Ползвани са и графични реконструкции на полските проучватели. Отговорен етап в проекта бе определяне на единна историческа периодизация – по време на дългогодишната работа на около дузина екипа от български и полски проучватели, е установена хронологията на изграждане и строителни промени в отделни антични обекти, но има разминаващи се становища, както и – липсва теория за комплексна изява на обектите в отделни исторически етапи. Трябваше да се аргументира и видът на обектите към тази периодизация. Бе определена оптимална дата за експониране на комплекса на Принципията към II–IV в.сл.Хр., и Епископски комплекс, Източна Порта и Антични улици към III – края на V в.сл.Хр. От голямо значение за дефиниране на изводите в проучвателната част на проекта са и откритите архитектурно-художествени елементи и занятчийски артефакти – по тяхната стилистика, надписи.

При консервацията и реконструкцията на запазени настилки от различен вид – камък, керамика и глина – в помещения, хипокаусти и в открити дворни и улични участъци, се сблъскахме в най-голяма степен с проблема за периодизацията им, както и с постигане на съвременни норми за благоустрояване и достъп до средата. Трудно се определя обхватът на даден тип настилка, без различими следи от полагането й на място.

Обикновено, настилките са елемент, чието значение при изява на оптималната дата на обектите, както и за цялостната експресия на археологическия обект, се подценява. В археологическите статии и проучвания, ползвани при реставарция на обекти, най-малко информация съм срещал за настилките – значително по-малко отколкото за художествени и битови артефакти напр. Причините за това са често обективни – липса на твърда субстанция, деструкция, нечетима многослойност, смесване и пренареждане в историческите периоди, загуба на оригинал по време на проучвания; и в случая с Нове в някои пунктове се лишихме от оригинал заради саморазпадащата се субстанция.

 

Цялата статия може да прочетете в брой 99 на “Българска наука”

Тази статия е в ДОПЪЛНЕНИЯ брой!


Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts