Направи дарение на училище!
Автор: Венцеслав Вутов
Това са истории за живота и смъртта, за отровата и оцеляването. Те показват как подкрепеното от държавата невежество и бюрократичният апарат на една демократична страна могат безнаказано да реализират необосновани, ненаучни, необмислени и рискови планове, чиито единствен резултат се оказва масовата смърт сред животните и растенията и здравословните проблеми при хората.
Отношението ни към отровите се е променило с времето. В миналото са държали отровите в кутии с нарисуван череп и кръстосани кости под него, като емблема на смърт, а в редките случаи, когато са ги използвали, хората са действали с крайна предпазливост и гледали отровите да бъдат в досег само с определения обект на третиране и нищо друго. Но със създаването на модерните органични инсектициди и при изобилието на излишни самолети след Втората световна война всичко това се забравя. Пестицидите са по-опасни от всякакви предишни отрови, но колкото и да е невероятно те започват да се разпръскват безразборно от самолети и да валят от небето върху всичко живо в САЩ. Не само обектът на пръскането (насекоми или растения), но и всичко живо (като животни и хора), което попада в обсега на химичния отровен прах може да изпита леталното му действие. Пръскат се не само гори, ниви и градини, но и градове. Още в самото начало на това самолетно разпръскване на смъртоносни отрови доста хора са разтревожени, но двете акции на масово пръскане (срещу гъботворката в Североизточните щати и срещу огнената мравка в Южните щати), предприети към края на петдесетте години, допълнително сериозно засилват опасенията за безопасността на подобни начинания. И двете набелязани насекоми не са местни, но обитават САЩ от много години, без това да е налагало дотогава някакви драстични мерки. Въпреки това изведнъж са взети крайни мерки против тях възоснова на философията „целта оправдава средствата“. Философия, която прекалено дълго време е ръководно начало на отделите за борба с вредните насекоми при американското Министерство на земеделието и се превръща в ярко доказателство, че неоправданите средства често не постигат желаната цел. Програмата срещу гъботворката показва какви огромни щети може да се нанесат, когато местната и умерена борба се замени с необмислено пръскане в широк мащаб. Същевременно акцията срещу огнената мравка е отличен пример за операция, основана на крайно преувеличаване на необходимостта от борба, която освен това е водена неумело, без научни знания относно дозирането на отровата и без познания за въздействието и върху други форми на живот. И двете акции не постигат целта си, но за сметка на това създават нови тежки екологични проблеми.