Направи дарение на училище!
За първи път е извлечена генетична информация от 800 000-годишна човешка вкаменелост. Резултатите, получени от Университета в Копенхаген хвърлят, светлина върху една от спорните точки в разклоненията на човешкото родословно дърво, достигайки много по-далеч назад във времето, отколкото беше възможно досега.
Важен напредък в изследванията на човешката еволюция е постигнат, след като учените извадиха най-стария набор човешки генетични данни от 800 000-годишен зъб, принадлежащ на хомининовия вид Homo antecessor.
Откритията на учените от Копенхагенския университет (Дания) в сътрудничество с колегите им от CENIEH (Национален изследователски център за човешката еволюция) в Бургос, Испания и други институции, са публикувани вече в списание Nature.
„Анализът на тези древни протеини предоставя доказателства за тясна връзка между предшественика на рода Homo, нас (Homo sapiens), неандерталците и денисовските хора. Нашите резултати подкрепят идеята, че Homo antecessor е била сестринска група към групата, към която спадат Homo sapiens, неандерталците и денисовците,“ казва Фридо Уелкер, научен сътрудник в Института Глобус към Копенхагенския университет и първи автор на публикацията.
Използвайки така наречената технология масспектрометрия, учените секвенират древни протеини от зъбния емайл, чрез което вече могат уверено да определят позицията на Homo antecessor в човешкото родословно дърво.
Новият молекулярен метод – палеопротеомика, разработен от изследователи от Факултета по здравеопазване и медицински науки към Университета в Копенхаген, дава възможност на учените да извлекат молекулярни доказателства за точна реконструкция на човешката еволюция по-далеч назад във времето от всякога.
Еволюционните пътища на човека и шимпанзето са се разделили преди около 9-7 милиона години. Учените винаги са се стремели да разберат по-добре еволюционните отношения между нашия вид и останалите, вече изчезнали, видове от човешката линия.
“Голяма част от това, което знаем досега, се основава или на резултатите от анализ на древна ДНК, или на наблюдения на формата и физическата структура на вкаменелостите. Поради химическото разграждане на ДНК с течение на времето, най-старата човешка ДНК, получена досега, е датирана на не повече от приблизително 400 000 години“, обяснява Енрико Капелини, доцент в Института Глобус към Университета в Копенхаген и един от водещите автори на статията.
“Сега анализът на древните протеини с масспектрометрия, подход, известен като палеопротеомика, ни позволява да преодолеем тези граници“, добавя той.
Вкаменелостите, анализирани от изследователите, са открити от палеоантрополога Хосе Мария Бермудес де Кастро и неговия екип през 1994 г. в стратиграфско ниво TD6 от пещерата Гран Долина, едно от археологическите и палеонтологични обекти на Сиера де Атапуерка, Испания.
Първоначалните наблюдения водят до извода, че Homo antecessor е последният общ предшественик на съвременните хора и неандерталците, заключение въз основа на физическата форма и външния вид на вкаменелостите. В следващите години точната връзка между Homo antecessor и други човешки групи, като нас и неандерталците, се обсъжда интензивно сред антрополозите.
Въпреки че хипотезата, че Homo antecessor би могъл да бъде общият прародител на неандерталците и съвременните хора, той е много трудно да се впише в еволюционния сценарий на рода Homo. Новите открития в TD6 и последващите изследвания разкриват няколко общи характеристики между хоминидите, открити в Атапуерка и неандерталците. Освен това новите проучвания потвърждават, че чертите на лицето на Homo antecessor са много сходни с тези на Homo sapiens и много различни от тези на неандерталците и техните по-нови предци.
“Щастлив съм, че проучването на протеини ни предоставя доказателства, че видът Homo antecessor може да е тясно свързан с последния общ предшественик на Homo sapiens, неандерталците и денисовците. Характеристиките, споделяни от предшественика на Homo с тези хоминини, очевидно се появяват много по-рано, отколкото се смяташе досега. Следователно Homo antecessor би бил основен вид на нововъзникващото човечество, образувано от неандерталци, денисовци и съвременни хора “, добавя Хосе Мария Бермудес де Кастро, един от научните ръководители на разкопките в Атапуерка и съавтор на статията.
Находки като тези стават възможни чрез широко сътрудничество между различни области на научните изследвания: от палеоантропология до биохимия, а също и протеомика и геномика на населението.
Извличането на древен генетичен материал от най-редките изкопаеми образци изисква най-високо качество на експертиза и оборудване. Това е причината за вече десетгодишното стратегическо сътрудничество между Енрико Капелини и Йеспър Велгаард Олсен, професор в Центъра за научни изследвания на протеини към Университета в Копенхаген.
„Това изследване е вълнуващ етап в палеопротеомиката. Използвайки съвременната масспектрометрия, ние определяме последователността на аминокиселините в протеиновите остатъци от зъбния емайл на Homo antecessor. След това можем да сравним древните протеинови последователности с тези на други хоминини, например неандерталци и Homo sapiens, за да определим как точно са генетично свързани помежду си“, казва Йеспер Велгард Олсен.
“Наистина с нетърпение очаквам да видя какво ще разкрие палеопротеомиката в бъдеще“, заключава Енрико Капелини.
Източник: sciencedaily
Превод: Радослав Тодоров