Направи дарение на училище!
Чумите и епидемиите са естествени явления, които са съпровождали човечеството през цялото време на неговото съществуване. За съжаление понякога те достигат такива мащаби и водят до такива поражения, че могат да променят хода на историята и да доведат до гибелта на цели цивилизации.
Тук ще проследим случилото се по-време на някои от най-големите световни пандемии, които хората са преживели, от праисторията до нашето съвремие.
Черната смърт: 1346-1353
Илюстрация от Liberronicarum, 1. CCLXIIII; Скелетите се издигат от мъртвите за танца на смъртта. Изображение: Антон Кобергер, 1493 / Публично достояние
Черната смърт се разпространява от Азия до Европа, оставяйки страшни опустошения след себе си. Някои оценки сочат, че тя е унищожила над половината от населението на Европа. Това заболяване е причинено от щам на бактерията Yersinia pestis (който най-вероятно днес вече е изчезнал) и се разпространява от бълхи върху заразени гризачи. Телата на жертвите са били погребвани в масови гробове.
Тази чумна пандемия променя хода на историята за цяла Европа. При толкова много мъртви работната ръка става много трудна за намиране, което води до по-добро заплащане на работниците, а това от своя страна – до рухването на европейската крепостническа система. Проучванията сочат, че оцелелите работници вече са имали по-широк достъп до месо и по-висококачествен хляб. Но и липсата на евтина работна ръка може също да допринесе за технологични иновации.
Епидемията Коколицтли: 1545-1548
Останки от ацтекски жилища в Мексико. Снимка: USGS
Инфекцията, която предизвиква епидемията от коколицтли, е форма на вирусна хеморагична треска, която убива 15 милиона жители на Мексико и Централна Америка. Сред населението, което допълнително е било измъчвано и от силна суша, болестта се оказа крайно катастрофална. „Cocoliztli“ е ацтекската дума за „вредител“.
Скорошно проучване, което изследва ДНК проби от скелетите на жертвите, установи, че те са заразени с подвид на салмонела, известен като S. paratyphi C, който причинява ентерична треска, това е категория треска, предизвикваща коремен тиф. Ентеричната треска може да причини висока температура, дехидратация, стомашно-чревни проблеми и в днешно време все още е основна заплаха за здравето.
Американските епидемии: 16 век
Картина на О. Грайф (1892), изобразяваща Ернан Кортес и неговите войски. Испанският завоевател успява да превземе ацтекските градове, намерени опустошени от едра шарка. Изображение: Shutterstock
Американските епидемии са причинени от група евразийски болести, донесени в Америка от европейските изследователи. Тези заболявания, най-вече едрата шарка, допринасят за разпадането на цивилизациите на инките и ацтеките. Според някои оценки 90% от коренното население в Западното полукълбо е било убито от тях.
Разразилите се масови епидемии помагат на испанските отряди, водени от Ернан Кортес, да завладеят ацтекската столица Теночтитлан през 1519 г., а друга испанска група, водена от Франсиско Писаро, завладява столицата на инките през 1532 г. Испанците превземат териториите и на двете империи. И в двата случая армиите на ацтеките и инките са покосени от болести и не успяват да устоят на испанските сили. Когато хора от Великобритания, Франция, Португалия и Холандия започват да изследват, завладяват и заселват Западното полукълбо, те също допринасят за този процес, чрез който болестите значително намаляват числеността на всички местни общности, до които достигат.
Голямата чума в Лондон 1665-1666
Модел – възстановка на Големия пожар в Лондон от 1666 г. Пожарът възниква веднага след като градът е пострадал от опустошителна чума. Изображение: Shutterstock
Последното голямо огнище на Черната смърт във Великобритания предизвика масово изселване от Лондон, водено от крал Чарлз II. Чумата започва през април 1665 г. и се разпространява бързо през горещите летни месеци. Бълхите от заразени с чума гризачи са една от основните причини за разпространението й.
По времето, когато чумата отшумява, около 100 000 души, включително 15% от населението на Лондон, вече са починали от нея. Но това дори не е краят на страданията за този град. На 2 септември 1666 г. избухва Големият пожар в Лондон, който бушува в продължение на четири дни и изгаря голяма част от града.
Голямата чума в Марсилия: 1720-1723
Съвременен изглед към замъка Сен Жан, Катедралата де ла Майор и пристанището Vieux в Марсилия, Франция. До 30% от населението на Марсилия умира в резултат на тригодишна чумна епидемия през 1720-те. Снимка: Shutterstock
Историческите хроники разказват, че Голямата чума в Марсилия е започнала, когато корабът Grand-Saint-Antoine, акостира в Марсилия (Франция), превозвайки товари от източното Средиземноморие. Въпреки че корабът е поставен под карантина, заразата все пак влязла в града, вероятно чрез бълхите на заразени с чума гризачи.
Болестта се разпространява бързо и през следващите три години приблизително 100 000 граждани на Марсилия и околните райони загиват. Според изчисленията до 30% от населението на Марсилия може да е загинало тогава.
Източник: LiveScience
Превод: Радослав Тодоров