Нацията като новост или “дупката” на Хобсбом

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Автор: Венцеслав Вутов

Понятийният конструкт „нация“ е създаден от хората, като с течение на времето се е видоизменял и променял много или малко и ще продължава своето развитие и дооформяне и в бъдещето. Той може да е от полза, ако се използва да сближава или обединява хората, да поддържа общественото разбирателство и да противодейства на външната агресия, но не трябва да се употребява за убийства, етническо прочистване, печелене на власт и пари, политическо интриганство и икономически натиск. За да не позволяваме да ни манипулират и използват като политически марионетки в полза на чужди интереси, трябва да се преборим с политическото невежество, като сме наясно как точно е възникнало понятието „нация“, как и защо се е променило и каква е неговата същност и съдържание в момента. Тези и някои други важни въпроси ще бъдат изяснени по-долу.

В политиката и историята е изключително важно да използваме термини с ясни и еднакви за всички засегнати значения, защото ако всеки си има собствено разбиране за дадено понятие, постоянно ще възникват неразбирателства и конфликти, дължащи се на произволната интерпретация и различните изразни средства. Често сблъсъците са между хора, борещи се за едно и също нещо, но използващи различни понятия, за да го формулират.

Надявам се да стане ясно защо етимологията и конкретното значение на думата „нация“ е важно да бъдат изследвани и защо преди да започнат каквито и да е спорове е добре първо да се уточнят и съгласуват използваните от всички термини.

Понеже проблемът за нацията е огромен, в настоящото изложение ще бъдат разгледани две от основните концептуални полета: 1. за етимологията на думата, понятието и термина “нация” и неговата историческа еволюция, тоест промяната на неговия смисъл и съдържание; 2. въпросът за това кога и как възниква “нацията” в своето съвременно (модерно) значение.


РЕКЛАМА:

***

Още в началото на своята книга “Нации и национализъм” Ерик Хобсбом си “изкопава” семантична (алогична) дупка, в която скача сам, а после се опитва да “издрапа” нагоре. Според него, главната отличителна черта на класифицирането на групите човешки същества като нации е невъзможността да се намери задоволителен критерий, за да се определи коя от многото човешки общности може да бъде назована по този начин. Проблемът бил в това, че не можем да кажем на изследователя как да различи a priori нацията от другите общности, тъй както можем да му кажем как да разпознае една птица или да различи мишка от гущер. Изучаването на нациите би било лесно, ако приличаше на изучаването на птиците. В интерес на истината то прилича на него (от определена гледна точка), а думите на Хобсбом са вид “лингвистично заравяне” на главата в пясъка. Може би, ако беше по-добре запознат с птиците, нямаше да има проблеми и с нациите. В основата стоят дефинициите – определението за клас птици съдържа множество атрибутивни характеристики и ако не отговаря на основните от тях, съответното същество не е птица. Същото е и при мишката и гущера – когато имаме изградено познание за тях, нямаме никакъв проблем с тяхното отграничаване.

Често са били правени опити да се установят обективни критерии за наличието на нация или да се обясни защо определени групи са станали “нации”, а други – не, въз основа на единични критерии като език или етническа принадлежност или пък на комбинация от критерии като език, обща територия, обща история, характерни културни черти и други. Всички тези обективни дефиниции, според Хобсбом, са се оказали неуспешни по очевидната причина, че някои случаи, отговарящи на дефиницията, не са (или все още не са) “нации” или нямат национални аспирации, а други, които са безспорни “нации”, не отговарят на критерия или на комбинацията от критерии. Първо, такова сложно образувание като “нацията” не може да се определи на базата само на един критерий. Второ, “очевидната” причина, визирана от Хобсбом, не е никаква причина. Очевидното е това, че той привнася своята лична дефиниция в чуждо семантично поле и се чуди защо има разминаване, защо това, което той определя като нация, не отговаря на критериите на някаква друга дефиниция. За да бъде решен този проблем, е нужно да се постигне колкото се може по-голяма конвергентност между дефинициите на отделните автори и те да се уеднаквят, с цел достигане до едно консенсусно определение, което да влезе в употреба – когато човешките обединения отговарят на неговите критерии те са “нации” (проблемът отпада).

В началото е необходимо да бъде проследена етимологията и семантичната еволюция на “нацията” като дума, понятие, термин, определение, дефиниция. Думата “нация” се появява като равнозначна на род, племе, народ. В романските езици е възприета от латинския, а в останалите е чуждица. Ако се позовем на Речника на старофренския език, който цитира думите на Фроасар “je fus retourné au pays de ma nation en la conté de Haynnau” (“върнаха ме в страната на моето рождение/произход в графство Ено”), първото значение на думата “нация” показва произход или потекло: “naissance, extraction, rang” (“рождение, произход, обществено положение”). През 1694г. Френската академия дефинира нацията като общност от всички жители “на една и съща държава, една и съща област, които живеят под едни и същи закони и използват един и същ език”. По подобен начин формулира определението си и абат Сиейес: “Една общност от свързани помежду си хора, живеещи под един общ закон и представени от едно и също юридическо лице.“

Речникът на Кралската испанска академия започва да употребява термините за държава, нация и език, в модерния им смисъл, едва в изданието си от 1884г. Там се казва, че lengua nacional (национален език) е “официалният и литературен език на една страна, основен говорим език в тази страна, за разлика от диалектите и езиците на други нации”. Ако до 1884г. с думата nacion се означава “съвкупност от жителите на една провинция, страна или кралство”, а също така и “чужденец”, то сега тя е определена като “държавна или политическа общност, която признава един върховен център на общо управление”, а също така като “територията, обхваната от тази държава и нейните жители, разглеждани като едно цяло”. Накратко нацията се дефинира като “съвкупността от жителите на една страна, управлявани от едно и също правителство” (“conjunto de los habitantes de un país regido por un mismo gobierno”). В Речника на Испанската академия окончателната версия за “нация” се установява едва през 1925г., когато е формулирана като “колектив от лица, които имат един и същ етнически произход и като правило говорят един и същ език и имат общи традиции”.

 

Цялата статия е публикувана в брой 110 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!