Е дна стара българска поговорка гласи: „Никой не е по-голям от хляба”. С тази кратка мисъл народният гений в синтезиран вид е изразил своето отношение към насъщния, който го съпътства в ежедневния цикъл от раждането до смъртта. Това, достигнало до нас под формата на народна мъдрост отношение на дълбоко преклонение и уважение на българина към хляба, поставен от него на най-високото стъпало в йерархията на човешките ценности, мотивира моя избор на тема на настоящото изследване. Заедно с това, проблемът за мястото на хляба в културата на българското общество, именно в традиционната/предмодерната епоха, ме заинтригува със своята културна многопластовост, идейна многозначност и възможност за изследване и интерпретация от гледна точка на неговите хранително-физиологични и символни стойности.

READ ARTICLE