Направи дарение на училище!

Нещо толкова просто, като това да вдигнете чаша чай, изисква изключително много действия от страна на тялото. Мускулите на ръката ви я придвижват към чашата, мускулите на пръстите отварят дланта ви и след това сгъват пръстите около дръжката. Мускулите на рамото ви го придържат, за да не се откачи от ставата си, а вътрешните ви мускули подсигуряват, че няма да паднете, заради допълнителната тежест на чашата. Всички тези мускули трябва да се задействат по прецизен и координиран начин, а единственото съзнателно усилие да бъде мисълта: „Чай!”

Ето защо е толкова трудно парализиран крайник да бъде накаран да се движи отново. Повечето парализирани мускули все още могат да работят, но са изгубили комуникацията си с мозъка и не получават инструкции за действие. Все още не можем да поправяме пораженията върху гръбначния мозък и затова едно от решенията е да го заобиколим и да осигурим необходимите инструкции по изкуствен начин. И благодарение на развитието на технологиите за четене и интерпретация на мозъчната дейност, тези инструкции един ден биха могли да идват непосредствено от ума на пациента. 

Прочетете целия материал в третия брой на новото списание „Българска наука и медицина“: http://medicina.nauka.bg/category/broij3

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!