Виж още: Play in new window | Download
Слушай ни: Apple Podcasts | Spotify | RSS
Автор: Ралица Зидарова
Чуй статията в аудио формат!
На планетата има едно единствено море, което противоречи на дефиницията за „море” и си няма брегове: Саргасово море. Намира се в Северния Атлантически океан в близост до Северна Америка между 22° и 38° северна ширина и граничи само с океан. Единствената суша в него са Бермудските острови, разположени в западната му част, за жителите на които морето има огромно национално и културно значение.
Границите на Саргасово море са очертани от големи океански течения, които оформят единна система, циркулираща по часовниковата стрелка. На запад морето е обградено от Гълфстрийм, на север от Северноатлантическото течение, на изток от дифузното Канарско течение и на юг от Северноатлантическото екваториално течение. Водите на цялото море се въртят бавно с теченията около него. Площта му е около 2 млн. кв. мили, но не е и точно определена, тъй като се мени в зависимост от ограничаващите го течения. А теченията се изменят сезонно с т. нар. Азорски максимум – почти постоянната област на високо налягане (антициклон) над Азорските острови.
фиг.1. Местоположението на Саргасово море с обграждащите го течения. Източник: The Robinson Library, http://www.robinsonlibrary.com/geography/oceanography/ecology/sargasso.htm
Спокойните и кристални води на Саргасово море са покрити с килими от кафяви водорасли от род Sargassum. Легендите твърдят, че през 1492, когато Христофор Колумб достига до Саргасово море със „Санта Мария”, виждайки в далечината огромната маса със златистокафяв цвят, първоначално решава, че най-накрая е открил търсената от него земя. Но после, приближавайки златистата „земя”, моряците му се развикват: „sargazo, sargazo!” (което на испански означава водорасло). Флотилията на Колумб остава неподвижна на място за дни, а моряците му – уплашени от засядане в плитчини, тъй като за всеки моряк водораслите означават, че сушата и дъното са близо.
Видът на плаващата маса водорасли на Саргасово море векове наред е всявала страх сред капитаните на корабите под ветрила. Дори Колумб пише, че се тревожи, че може да не успее да се завърне в Испания. Но не килимът от водорасли е причина за улавянето на корабите им в капан на неподвижност, а характерните за Саргасово море слаби ветрове на т. нар. конски ширини. Последните се разполагат на около 30о северно и южно от Екватора. В миналото ветроходните кораби са били обездвижвани за седмици от слабия вятър на тези ширини. Поради ниското количество валежи в същата зона и невъзможността за събиране и на дъждовна вода, сладката вода на борда бързо се е изчерпвала. Корабите често пренасяли коне на борда си като стока. Заседнали без път напред в слабия вятър, и без вода, моряците са били принудени да изхвърлят зад борда конете, умиращи от жажда. Така постепенно се появява и името на тази част от планетата – конски ширини, които минават като пояси през цялата Земя, но и точно през Саргасово море.
Четете още тук!
Актуално
