Море без край

rossy.tashkova публикувано на декември 22, 2017

Споделяния

Слушай ни: Apple Podcasts | Android | Spotify | RSS

Автор: Ралица Зидарова

Чуй статията в аудио формат!

На планетата има едно единствено море, което противоречи на дефиницията за „море” и си няма брегове: Саргасово море. Намира се в Северния Атлантически океан в близост до Северна Америка между 22° и 38° северна ширина и граничи само с океан. Единствената суша в него са Бермудските острови, разположени в западната му част, за жителите на които морето има огромно национално и културно значение.

Границите на Саргасово море са очертани от големи океански течения, които оформят единна система, циркулираща по часовниковата стрелка. На запад морето е обградено от Гълфстрийм, на север от Северноатлантическото течение, на изток от дифузното Канарско течение и на юг от Северноатлантическото екваториално течение. Водите на цялото море се въртят бавно с теченията около него. Площта му е около 2 млн. кв. мили, но не е и точно определена, тъй като се мени в зависимост от ограничаващите го течения. А теченията се изменят сезонно с т. нар. Азорски максимум – почти постоянната област на високо налягане (антициклон) над Азорските острови.

фиг.1. Местоположението на Саргасово море с обграждащите го течения. Източник: The Robinson Library, http://www.robinsonlibrary.com/geography/oceanography/ecology/sargasso.htm

Спокойните и кристални води на Саргасово море са покрити с килими от кафяви водорасли от род Sargassum. Легендите твърдят, че през 1492, когато Христофор Колумб достига до Саргасово море със „Санта Мария”, виждайки в далечината огромната маса със златистокафяв цвят, първоначално решава, че най-накрая е открил търсената от него земя. Но после, приближавайки златистата „земя”, моряците му се развикват: „sargazo, sargazo!” (което на испански означава водорасло). Флотилията на Колумб остава неподвижна на място за дни, а моряците му – уплашени от засядане в плитчини, тъй като за всеки моряк водораслите означават, че сушата и дъното са близо.

Видът на плаващата маса водорасли на Саргасово море векове наред е всявала страх сред капитаните на корабите под ветрила. Дори Колумб пише, че се тревожи, че може да не успее да се завърне в Испания. Но не килимът от водорасли е причина за улавянето на корабите им в капан на неподвижност, а характерните за Саргасово море слаби ветрове на т. нар. конски ширини. Последните се разполагат на около 30^о северно и южно от Екватора. В миналото ветроходните кораби са били обездвижвани за седмици от слабия вятър на тези ширини. Поради ниското количество валежи в същата зона и невъзможността за събиране и на дъждовна вода, сладката вода на борда бързо се е изчерпвала. Корабите често пренасяли коне на борда си като стока. Заседнали без път напред в слабия вятър, и без вода, моряците са били принудени да изхвърлят зад борда конете, умиращи от жажда. Така постепенно се появява и името на тази част от планетата – конски ширини, които минават като пояси през цялата Земя, но и точно през Саргасово море.

Четете още тук!

Споделяния

Автор

rossy.tashkova

Актуално

Интервю с директора на Института по Органична Химия с Център по Фитохимия - БАН

bgnauka януари 22, 2020

Как в БГ Наука подготвяме и популяризираме до 60 вида съдържание на ден

bgnauka януари 20, 2020

Прочети още

Започна изпълнението на Националната антарктическа научна програма

За БГ Наука

Списание „Българска наука“ се издава от сдружение „Форум Наука“. Изданието стартира през 2005 г. и вече 11 години предлага задълбочени научнопопулярни изложения и статии, разработени от българската академична общност. Сп. „Българска Наука“ излиза всеки месец и се разпространява безплатно в интернет, защото знанието трябва да е достъпно за всички. Следете как се развива науката във Фейсбук страницата на изданието: https://www.facebook.com/bgnauka