Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Анри Поанкаре

 

Превод: Стели Симеонова, научен редактор и бележки Лъчезар П. Томов


РЕКЛАМА:

***

 

Днешната конференция обединява заедно хора, чиито идеи са много различни, но са се сближили само заради своята обща добра воля и равното желание да вършат добро. Да, аз нямам съмнение, те всички ще се съгласят лесно, че дори когато нямат същото мнение, те са в съответствие един с друг, заради своята обща цел на внимание. И това е единственото нещо, което има значение. 

Наскоро беше възможно, и все още е (възможно) да се прочете на стените на Парижките постери, които обявяват противоречивото обсъждане „Морален конфликт“. Дали този конфликт съществува и нужно ли е съществуването му? Не. Моралността може да се основе на редица причини, някои от които са трансцедентни, те вероятно са най-добрите и със сигурност най-достойните, но именно те са и тези, които са оспорвани. Има поне една, по-честа, с която със сигурност трябва да сме съгласни. 

 Животът на човека в действителност е продължително страдание; срещу него постоянно се изправят сили, които без съмнение са слепи, но и страшни, и които ще го претоварят незабавно, които ще го накарат да изчезне, които ще го повлекат надолу с хиляди тежести, ако той не успее постоянно да им устоява. 

Ако от време на време ние се наслаждаваме на относително спокойствие, то това е защото нашите предшественици са се борили здраво, за да го постигнат. Ако позволим на нашата енергия, нашето отмъщение да се появи, ние ще загубим всички плодове от тяхната мъка, всичко, което те са спечелили за нас. Следователно човечеството е като армия по време на война; всяка войска се нуждае от дисциплина, и не е достатъчно да се подчинява на това само по време на битка. Трябва да се адаптира към това и по време на мирни периоди, защото без това загубата е сигурна и никаква смелост не може да го спаси. 

Това, което току що казах е също толкова приложимо към борбата, която човечеството трябва да  води за живота. Дисциплината, която човечеството трябва да приеме, се нарича морал. Денят, в който човечеството го забрави, ще бъде запътило се към гибел и въвлечено в бездната на страданието. На този ден също, човечеството ще изпита разпада на морала, ще се смята за по-малко красиво, и по този начин, по-сломено. И трябва да скърбим за това, а не само за страданията, които ще последват, но и защото ще бъде помрачено нещо красиво.

 

Цялата статия, както и още много подобни можете да прочетете в новия брой 152 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 63 стр. от брой 152 тук>>