Направи дарение на училище!
Автор: Слави Йоцов
„Защото такава е нашата добра воля“. Ето това е абсолютната монархия. Казано във вид на сентенция. С този кралски девиз са подписвани всички кралски укази от XVI век насетне. Абсолютната монархия за разлика от всяка друга форма на държавно управление не търси основания и предпоставки за своето съществуване извън самата себе си. Тя сама за себе си е самодостатъчна. В нейния организъм са и причините, и следствията. Това е власт и форма на управление, които носят своята обусловеност сами по себе си и сами за себе си, и които в крайна сметка не се нуждаят от външни и независещи от тях причини, за да аргументират своята императивност. Тоест, тази форма на управление няма нужда от доказателствени факти, за да обоснове своето прословуто: „Защото такава е нашата добра воля“. Тя има нужда единствено да превърне себе си в изискуемо задължение за своите поданици. Кралската власт във Франция, пък и не само там, интуитивно разбира и използва един от основните икономически закони много преди той да бъде изследван от К. Маркс в „Капиталът“. „Негово Величество“ по един завидно ловък начин се ползва от облагите на формулата СПС, като заменя понятието стока с понятието власт, която е най-ценната и неограничена откъм количество стока, с която разполага статуквото, защото самото то я е създало. Монархията приема властта за стока и от гледна точка на формалната логика формулата ВПВ е еквивалентна на формулата СПС.
Има два вида власт. Власт като статукво, което е притежание на една единствена личност – тази на монарха. Власт като статукво, което може да бъде вменявано.
Първата превръща личността на нейния притежател в абсолютна величина, в институция, от която произтича и зависи всичко и на която е подчинен целият държавен механизъм.
Втората кралят използва постоянно, когато му е необходима финансова подкрепа. Тя намира израз в продажбата на длъжности, която не е нищо друго освен продажба на власт под една или друга форма. Този, който закупува някоя длъжност, получава властта, която произтича от нея, а кралят получава приход в кралската хазна.
Лесно е да предположим, че парите и неограничената власт превръщат монархията в абсолютна монархия. Уви не е толкова просто… Нужни са личности, които умеят да мислят мащабно и в бъдеще време.
Анри IV поставя основите и започва да изгражда сградата на монархизма. Кардинал дьо Ришельо довършва градежа и превръща тази сграда в разкошен и бляскав дворец на абсолютизма. Луи XIV заживява в този дворец и гребе с пълни шепи от неговите несметни богатства.
Анри IV (1553 – 1610г.) разбира, че религиозните войни между католици и протестанти в Европа и между католици и хугеноти във Франция водят след себе си разорение и разруха. Той много добре разбира, че религиозните войни нямат нищо общо с религията. За да спре вътрешните разпри на „религиозна основа“, постановява, че католицизмът става официална религия на кралството. В същото време започва мирни преговори с хугенотите. В резултат на тези преговори в 1598 г. е издаден Нантският едикт, който дава на същите правото свободно да изповядват своята вяра. Но както вече казахме, религиозните войни нямат нищо общо с религията. Хугенотите слабо се интересуват от дадената им свобода. Техните стремежи са съвсем други и благодарение на отстъпчивостта на краля намират удовлетворение в засекретената част от едикта, която не е публикувана…