Мисия: Математиката (без)интересна

 

Седем учители от програмата на „Заедно в час“ споделят как преодоляват различни предизвикателства при преподаването на митично трудния предмет в училище

Автор: Мартин Димитров

Математиката! Какви ли не митове и легенди се носят за това колко е трудна, скучна и неприложима в ежедневния живот е „царицата на науката“, както я нарича Галилео Галилей. Доста често обаче причината за трудността на предмета е прозаична – той просто не се преподава достатъчно умело и на разбираем език от страна на учителите. И от това страдат всички – както изнервените преподаватели, които за кой ли път пречертават тригонометричните функции на дъската, така и учениците, които, уплашени от сложните задачи, изостават потенциални кариери в областта на науката и инженерството.

За да разбием тези митове се обърнахме към няколко млади учители от програмата на „Заедно в час“ – както такива, които в момента са в първите й две години, така и нейни възпитаници, които продължават да преподават. Те работят в различни видове училища – от елитни природоматематически гимназии през езикови училища до учебни заведения в малки населени места, където много от учениците са с натрупани години наред образователни липси.


РЕКЛАМА:

***

Предизвикателствата, пред които се изправят, са много различни едно от друго, но всеки от тях намира своя начин да предразположи своите ученици. Някои от тях прилагат специфични методи на преподаване, а други са фокусирани върху използването на „меки“ социални компетенции, които да спечелят вниманието и увереността на учениците.

––––

Ако и вие искате да предадете опита си на ученици, да развиете професионални и личностни умения, или имате идеи как науката и математиката да станат по-интересни за учениците, кандидатствайте за участник в програмата на „Заедно в час“.

––

Създаване на подходяща среда

Според повечето учители, с които разговаряхме, създаването на подкрепяща среда в час, която да кара учениците да питат и да грешат без да се притесняват, е основополагаща при ученето на „труден“ предмет като математиката.

Симеон Кръстев, учител по математика втора година в СУ „Неофит Рилски“ в Долна баня, споделя, че постоянно „подава топката на децата“, като започва и завършва часовете си с молба да споделят как се чувстват и какво им е било трудно.

„Това е важно, за да изграждам позитивна нагласа към часовете по математика, а през това и към самия предмет. Никога не давам готова информация, напротив – задавам насочващи въпроси, така че децата сами да стигнат до новото знание“, разказва той.

Върху нагласите на учениците се фокусира и Генади Генов, възпитаник на програмата на „Заедно в час“ от випуск 2015-2017, който в момента е учител по математика в СУ „Генерал Владимир Стойчев“ в София. „С моите ученици обичаме да допускаме грешки при решаване на задачи, защото само тогава можем да се научим. В моите часове „пред дъската“ не е някакво страшно място, а инструмент за споделяне на знания“, допълва той. Ефектът е, че в неговите часове учениците всъщност се надпреварват кой първи да излезе пред класа. И не, не защото са много добри математици, а защото знаят, че дори и да сгрешат, няма да бъдат наказани, а напротив – ще бъдат поощрени за опита и желанието.

Мария Баликова, също възпитаник на програмата на „Заедно в час“ от випуск 2015-2017, пък е осъзнала, че собственото й отношение към математиката е формирано от подкрепящите преподаватели, които самата тя е имала в училище. И се старае да „предаде нататък“ своя късмет на учениците си от Испанската гимназия в София.

„Основното е да обичаш много математиката, защото децата усещат енергията и емоцията. Трябва да ги запалиш. Те трябва да разберат, че математиката е фундаментална наука, тя няма как да им пречи, защото целият свят е изграден около нея и я използват ежедневно, без да разберат“, обобщава философията си тя.

Дисциплина и доверие

Когато отива да преподава в ОбУ „Св. св. Кирил и Методий“ в село Априлово край София, Андриан Трендафилов, втора година участник в програмата на „Заедно в час“, се сблъсква с проблеми, различни от „просто“ страха от математиката. Поради редица причини неговите ученици през годините не са имали достъп до това образование, до което са имали връстниците им от по-големи населени места и от семейства с по-високи финансови възможности. Последиците са натрупани сериозни дупки в знанията и уменията им, които вървят с апатия и неангажираност с случващото се в час.

Андриан Андреев с ученици по време на Лятната академия на „Заедно в час“ 2018 г.

„Наложи ми се да им спечеля доверието, за да слушат, пишат и следят това, което се случва в класната стая“, разказва учителят. Той се сближава с момчетата, като отваря разговори за футбол, тренировки и правилно хранене – неща, които ги вълнуват – като това преобръща атмосферата в класната стая. „Гледам да съм искрен с тях когато объркат нещо и ако видя, че не се справят с по-стар материал, се връщаме към него индивидуално в час или наваксваме по време на консултации“, добавя Трендафилов.

Христо Христов, възпитаник на програмата на „Заедно в час“ от випуск 2017-2019, който в момента преподава на 5 и 8 клас в ПМГ „Академик Иван Гюзелев“ в Габрово, също подчертава нуждата от ясни правила в класната стая. „Старая се отношенията ни с учениците да са много ясни и точни. Опитвам се да съм много строг, но справедлив по отношение на тези очаквания, защото вярвам, че те са основа за изграждане на здрав характер“, разказва учителят.

Игровизация и свързване с действителността

Ако има един метод, който всички преподаватели от програмата на „Заедно в час“ да прилагат в своите класни стаи, то това е свързването на материала по математика с примери от реалността и превръщането му в състезание или игра.

„За по-големите ученици представям математиката като игра с правила, които всеки трябва да знае, за да печели. Така и учениците са предизвикани да „печелят“ играта. Трябва да ги грабнеш, да им покажеш, че е лесно, да ги мотивираш и да ги подкрепяш във всяка една стъпка от учебния процес“, разказва Мария Баликова.

Конкретните примери са много. Андриан Трендафилов например обяснява отсечки и вероятности, като ги илюстрира като географски задачи. „Например, когато говорим за вероятности, рисувам точка, която кръщавам „Априлово“, и я свързвам с друга – „София“, чрез различни отсечки, които символизират различните пътища, през които може да се стигне от едното място до другото – през Горна Малина, Елин Пелин и т.н. По този начин им обяснявам каква е вероятността да се избере един от тези пътища, когато тръгнат на път за София“, разказва той.

Христо Христов пък използва много илюстрации, докато пише на дъската – човечета, които си общуват, ябълки, които падат, лодки… „Рисувам цели истории и изобразявам чрез схеми, стрелки и диаграми. Заимствал съм го от Валдорфската педагогика“, казва той.

Генади Генов (първият в дясно) заедно с други участници от програмата на „Заедно в час“, преподаватели по математика, по време на церемонията за завършване на програмата през 2017 г.

При Генади Генов самите ученици отиват с математически въпроси. „При нас е лесно, защото училището е спортно и лесно се обвързва с математиката. Самите ученици ежедневно идват при мен с въпрос как да изчислят разстояние, време и т.н.“, казва учителят.

Георги Стоев, възпитаник на програмата на „Заедно в час“ от випуск 2017-2019 и архитект по образование, споделя страстта си към градоустройството и архитектурата с учениците си от СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив. „Аз много наблягам на това децата да развиват своето пространствено мислене. Часовете по геометрия са ми любими и учениците ми го знаят. Работим изцяло по принципите на приложната математика като създаваме краткосрочни и дългосрочни проекти, свързани с архитектурата – учим за архитектурните термини, история на архитектурата, скицираме и чертаем разрези, разпределения, фасади“, разказва той. Докосвайки се до професията на архитекта, учениците виждат ясното приложение на изученото в живота.

Георги Стоев по време на интензивното лятно обучение в програмата на „Заедно в час“ 2017 г.

Оценяване за научаване, не за наказание

Следващият ключов елемент според преподавателите от програмата на „Заедно в час“ е качественото оценяване, което служи не да плаши, а да мотивира учениците. Христо Христов е изградил своя многопластова методология по този въпрос, която започва от визуалните възприятия на учениците му. „По отношение на контролните работи отправям посланието, че те са възможност за учене, не само проверка на наученото. Пиша със зелен цвят, вместо с червен – защото в университета (УАСГ) учих психология на цветовете и разбрах, че подсъзнателно свързваме цветовете с конкретни обекти и преживявания, въздействат ни по определен начин“, разказва той. Заради това той ползва зелен цвят, напомнящ на трева, листа, дървета, растеж, спокойствие, природа – когато оценява контролните.

Що се отнася до оценяването на работите по същество, за него най-важно е решението, а не отговорът. „Давам точки за всичко вярно в решението, колкото и да е малко, макар отговорът да е грешен. Затова настоявам учениците да описват много подробно решенията си – с думи, аргументи и обяснения – все едно аз не знам как се решава задачата и трябва да ми я обяснят устно“, разказва Христов. Подобно на него, и Георги Стоев дава точки за всяко вярно разсъждение и не отнема точки за неверни неща. Освен това проверява изрично и черновата за потенциално верни сметки. „Така учениците се фокусират не върху оценката, а върху грешките си, стремейки се да ги поправят и с това да повишат резултата си“, разказва той.

А след самите контролни следва час за поправка и рефлексия. Учениците на Христо Христов, които не са успели да решат вярно някоя задача, която повечето други са успели, я обсъждат със съучениците си или отиват на консултация при учителя. „По време на рефлексията учениците по желание споделят виждането си по три въпроса – какво ми помогна да реша задачите си на контролното, какво ми попречи да изкарам пълен брой точки и какво ще променя преди следващото контролно, за да изкарам тогава пълен брой точки“, добавя Христов.

Христо Христов заедно със свои ученици от с. Брестница

Не се страхувайте от технологиите, овладейте ги

Много често се говори за това как на учениците трябва да се забрани ползването на мобилни телефони и други технологични устройства по време на час. Когато учителите обаче знаят как да използват технологиите в полза на преподаването, те могат да са голям плюс.

„Използвайки телефоните в час и своите ученически Google Accounts, децата могат да работят със собствено темпо и да бъдат в центъра на вниманието. Проучват ресурси, решават задачата по определен алгоритъм и заедно обсъждаме новото знание в часа“, разказва Георги Стоев. Различните Google приложения – таблици, документи и форми, дават възможност на учениците да решат поставения им математически проблем, след което да си направят самопроверка, като при сгрешен отговор се връщат назад, за да открият пропуска си. „Тук не е толкова важно всички да решим по 20 различни задачи в часа, а по-скоро всеки ученик, работейки със собствено темпо, да достигне максимално далеч в математическото предизвикателство – 100% учене и ангажираност в класната стая“, обобщава учителят.

Учениците на Симеон Кръстев пък сами посочват въвеждането на технологични решения като един от най-големите плюсове на часовете му. „В клас използвам слайдове за представяне на уроците и задачите, както и системата ClassDojo. Тя представлява своеобразен електронен дневник, в който учениците следят напредъка си – виждат своите точки и аватари, могат да споделят материали, да получават задачи и да споделят решенията си. Така част от дейностите учениците възприемат като игра, без дори да се замислят, че реално решават задачи“, заключва Кръстев.

Понякога и по-нискотехнологични решения правят огромно впечатление. В стаята на Христо Христов в Габрово има две табла – за въпроси и предложения, които са курирани от самите ученици. На първото табло те залепят бележки с въпросите си, до които не са стигнали в час, и техни съученици или учителят им отговарят по-късно. На второто пък предлагат нови идеи за промени в клас. „Учениците виждат, че могат да променят учебната си среда по свое предпочитание – така изграждам у тях умението да участват в изграждането на обществото ни“, завършва Христов.

Не преподавай само математика, а и ценности

Последно, но далеч не и по важност, е желанието на учителите, преминали през програмата на „Заедно в час“, да предадат на своите ученици нещо повече от чисто знание, а именно – ценностите, които са мотивирали самите тях да станат част от общността на организацията.

„Преподавам на децата не само математика, но и ценности – да си държат на думата, да не стоят пасивни или да се отказват лесно, да знаят, че е важно да помагат на другите хора, а да не мислят само за себе си“, казва Андриан Трендафилов.

Грижата за другия е мотивиращата сила, която кара и Мария Баликова да стане учител със „Заедно в час“. „Програмата отговаряше на моята житейска философия – да помагам на хората“, казва тя и добавя, че преподаването е нейният начин да помага най-добре.

Мария Баликова с ученичка по време на конференцията на Приключението: От мен зависи 2018

„Най-важното за мен е да развивам през математиката качества, полезни във всички сфери на живота – усърдие, упоритост, отговорност, постоянство“, казва и Симеон Кръстев, и добавя, че го прави, като разпределя отговорности между децата, разделя ги на групи и очаква от тях взаимопомощ и толерантност.

Симеон Кръстев (в средата) заедно със свои колеги по време на обучителна сесия.

Георги Стоев, който е планирал да замине за чужбина преди да стане част от програмата на „Заедно в час“, също е намерил мотивация да остане в България в предаването на ценности на следващото поколение: „Това, което ме мотивира да остана и работя в България, беше същността на „Заедно в час“ и ценностите, от които фондацията се ръководеше – всяко дете заслужава качествено образование като самото образование е ключът към изграждането на пълноценни личности, а оттам и към пълноценното развитие на българското общество.“


Европейска нощ на учените 2022 г.: