Микроледници в планините на Балканския полуостров като индикатори за климатичните промени

Емил Гачев

ЮЗУ „Неофит Рилски“, Национален институт по Геофизика, геодезия и география, БАН.

Резюме: Едни от най-изразителните индикатори за промените във високопланинския климат на Балканите са малките тела от многогодишен сняг и фирн, които още се срещат в някои планини като Проклетия (Албания), Дурмитор (Черна гора) и в българската Пирин планина. Най-представителни и най-изследвани от тях са така наречените „микроледници“ – много малки форми (0,5-5 ха), но с вековна възраст, в които фирново-леденият материал бавно се движи надолу под действието на гравитацията. В Пирин, в района на вр. Вихрен, се намират два микроледника, определени като най-южните глациални маси в Европа понастоящем. Наблюденията, които се извършват вече няколко десетилетия, показват че микроледниците отчетливо реагират на краткосрочните климатични колебания, като своевременно увеличават и намаляват размерите си. Последните резултати показват, че въпреки силното влияние на местните фактори, поведението на тези интересни природни форми в дългосрочен план кореспондира с тенденциите на глобалното затопляне, нещо повече, установява се известна зависимост между промяната в големината им и глобалните климатични режими. Всичко това поражда загриженост относно оцеляването на тези уникални феномени в близкото бъдеще.   

Ключови думи: микроледници, климатични промени, вариации, Балкански полуостров, Пирин

В последните години темата за промените в климата, и въобще в природната среда на Земята, заема едно от централните места в общественото внимание. Все още се дискутира доколко измененията са резултат от прекомерно силното човешко въздействие върху планетата, и доколко са следствие от естествената склонност на климатичната система към вариации (Николов, 2011). Някои скептици дори напълно отричат наличието на климатични промени, и считат че всичко, свъзрано с тази тема, е измислица на недоброжелатели.

По първия аспект на проблема: хипотезата за сериозния принос на човека в съвременното затопляне на климата се подкрепя от данните за съдържанието в атмосферата на парникови газове (особено въглероден диоксид и метан) в миналото и сега, на базата на проучвания на затворения въздух в полярните ледове и на съвременните инструментални измервания. Данните сочат, че, макар и да имат незначително процентно участие в атмосферния въздух, съдържанието на споменатите два газа понастоящем е на безпрецедентно високи нива, поне от времената след началото на ледниковия период, и нараства плавно но постоянно, с всяка изминала година. В последните няколко десетилетия кривата на покачване става по-стръмна, което показва връзка с увеличаването в ежегодните количества на изхвърляните от човека въглеродни емисии.

Що се касае до втория аспект, отговор на важните въпроси могат да дадат така наречените „природни индикатори“ – обекти и явления, които силно се влияят от вариациите в климата. Такива са растителността, нивата на езерата и реките, ледниците. Докато при растителността реакциите са по-бавни, поради нуждата от време за порастване и развитие (особено на дървесните растения, които играят ролята на средообразуватели в природата), а количеството на водата в реките и езерата е повлияно от черпенето на вода за различни нужди, ледниците се посочват от редица учени като може би най-добрите индикатори за климата. 

Най-бързо и най-точно на климатичните вариации реагират най-малките ледници, тъй като при по-големите отговорът на промените идва с известно забавяне, във връзка с необходимостта от време (от години до десетилетия) за придвижване на ледената маса от зоната на подхранване до края на ледника.

Както се знае,  в Югоизточна Европа няма класически ледници, но за сметка на това на българската общественост е почти неизвестно, че в няколко от високите планини на Балканския полуостров са открити и съществуват така наречените „микроледници“ – тела от многогодишен сняг, фирн и лед с незначителни размери (площи от 0,5 до 5 ха), които обаче по същество имат ледников характер, тъй като отговарят на две важни условия: 1) те са постоянни във времето (не са достигали пълно стопяване в последните няколко века) и 2) леденият материал в тях се движи надолу под действие на тежестта си. Понастоящем форми, доказани като микроледници, се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор /в Черна гора/, Проклетия /в Албания/ и Пирин /в България/.

Фигура 1. Планини на Балканския полуостров, в които са открити микроледници

В Пирин има два микроледника, които се намират в най-високата мраморна част на планината – „Снежника“  в циркуса Големия Казан под вр. Вихрен и „Бански суходол“, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето (фиг. 2). Това са най-южно разположените глациални маси в Европа в момента (единствените на юг от паралел 42° северна ширина) (Grunewald, Scheithauer, 2010).

Фигура 2. Микроледници в Пирин: Снежника и Бански суходол

Първите изследвания на фирново-ледената маса под североизточната стена на вр. Вихрен датират от края на 50те години на миналия век, когато ст. н. с. д-р Владимир Попов от Географския институт при БАН я определя като „постоянен снежник“ (Попов, 1964). По-късно в циркус Големия Казан работят немски учени под ръководството на доц. Карстен Груневалд. Те наблюдават ежегодно Снежника в периода 1994-2007 г., като измерват големината му. През 2006 г. правят и единадесетметров сондаж, в който на дълбочина под 10 м откриват лед на възраст около 100 г. (Груневалд и др., 2008) С това те доказват вековния характер на тази форма и първи я определят като „микроледник“. От 2008 г. насам българските микроледници се наблюдават от екип под ръководството на доц. д-р Емил Гачев от ЮЗУ „Неофит Рилски“ (от катедра „География, екология и опазване на природната среда“, ръководена понастоящем от доц. д-р Иван Дреновски), който извършва ежегодни измервания на площта на Снежника. През 2009 г. екипът описва и картира за първи път втория, по-голям пирински микроледник – Бански суходол (Гачев и Гиков, 2010). През 2012 г. в подножието му са открити скали със следи от прясна ледникова шлифовка – доказателство за наличието на движение на леда от  глациален тип, а през 2017 г. съвместно с географи от Тимишоара, Румъния, е направено и геофизично сонндиране, на базата на което се предполага максимална дебелина на микроледника от 

Фигура 3. Свежи следи от ледникова шлифовка на мраморна скала – Бански суходол, 2012 г.

17 м. От 2011 г. екипът, представляван от доц. д-р Емил Гачев, доц. д-р Красимир Стоянов и други учени от ЮЗУ, осъществява регулярни наблюдения и изследвания на микроледници в планините Проклетия и Дурмитор. В Проклетия има общо поне 13 микроледника (Gachev et al., 2016), от които 10 са открити и описани за пръв път от българските географи (фиг. 4), а обект на ежегодно наблюдение са 5 от тях (фиг. 5). В Дурмитор се наблюдава Дебели намет, определен като малък ледник от сръбски и британски изследователи (Djurović, 2012).

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 140 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 11 статии от брой 140 тук>>

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.