Направи дарение на училище!

Автор: Красимир Григоров – зав. отдел „Възраждане”, РИМ-Враца

Години наред поколения българи се раждаха, реализираха и съзряваха в представите си с гордата осанка на Апостола, с проницателните му очи и стиснати юмруци. Богатото им въображение го извисяваше до приказните герои за отпъждане истината за предателството. С течение на времето, всички те неусетно му се вричаха. И независимо, че отдавна надраснаха в годините своя кумир, всички те вкупом продължават да се съизмерват нравствено с него!

Много рядко в историята на България, заслугите на някого са били така единодушно и напълно признавани, както е с Апостола на българската свобода. Редом с него са работили не по-малко знаменити, готови на саможертва за националното ни освобождение мъже, но прозвището „апостол” бе поверено единствено на Васил Левски. Знаменателно е, че първото публично възпоминание за него е било организирано на празника на Св. Св. Кирил и Методий от съратниците му, заточени в Диарбекир през размирната 1876 година! Левски своевременно е вписан в Ботевия календар като български светец, а през незабравимата 1878 г. е била подета инициатива за въздигане на негов паметник.

И макар че врачани изпреварват събитията, изграждайки монумента на друг един исполин и негов съратник – Христо Ботйов, то Апостолът е първият от видните комитетски дейци, за когото се пише биография от Г. Я. Кирков през ранната 1882 г.

А кадрите се сменят като на кинолента, година по-късно излиза биографията от Захари Стоянов в символичен тираж – 2 хил. броя, които светкавично се разпродават. Левски единодушно е провъзгласен за херой, а костите му са обявени за свещени. Символична почит, отъждествявана с епитети като „поборник”, „херой”, „велик”.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Цялата статия е публикувана в брой 108 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!