Любомир Бобевски – маршовият патос на посредствеността

Любомир Бобевски – маршовият патос на посредствеността

 

Автор:

Румен Шивачев

 

 

Списание „Българска наука“

брой 85, януари 2016 г.

ISSN: 1314-1031

 

Abstract:

Любомир Бобевски е сред най- продуктивните и активни писатели от началото на ХХ в. до средата на 40-те години. Той става особено популярен през военно-временния период 1912-1919 г. Възприеман до Балканската война повече като детски поет – автор на стихосбирките „Детски рози” (1901), „Снежинки” (1902), „Горски поточета” (1911) – и не толкова като белетрист, въпреки книгите с разкази „След войната – война” (1900), „Силуети в мрака” в две книги (1908 и 1910), повестта „Призори” (1911), Бобевски, подобно на войнстващия Кирил Христов, се превръща в предизвикателство за критиката. Подготовката на желаната от всички Балканска война, въодушевеният характер на мобилизацията от 1912 г. и заредилите се по-късно войни провокират целенасочено повдигане и поддържане на националното самочувствие, ударно възпитаване на висок патриотичен дух и агресивност срещу всеки другоезичен признак на враждебност към българското.

 

Ключови думи:  

Любомир Бобевски, маршовият патос на посредствеността, литература