Космически науки Наука 

Луната убива динозаврите и става спътник на Земята

Автор: Невсе Арнауд

Специалност: Счетоводство и контрол

Университет: ЮЗУ „Неофит Рилски”

 

Резюме

Историята на нашата планета изобилства с трудно обясними явления и катаклизми. Такива са например загадката, свързана с появата на спътник на Земята – Луната, и причината за смъртта на динозаврите. Има хипотеза, според която тези две събития трябва да бъдат разглеждани свързано, в една линия на причинно-следствени връзки.В статията се прави кратка характеристика на историята на нашата планета. Обект на статията е проследяването на събитията и причините, които са предизвикали изчезването на динозаврите и появата на Луната като спътник на нашата планета Земя.Целтаѝ е да се анализират заедно и чрез причинно-следствени връзки тези две знаменателни събития.

 

Ключови думи:динозаври; луната; орбита; перихелий; иридий; изчезване

Keywords: dinosaurs; moon; orbit; perihelion; iridium; extinction

 

Въз основа на анализа на метеорити и лунна почва възрастта на Земята се оценява на около 4,5 – 4,6 милиарда години, или по-точно – на4 567 милиона години.Формиранае от материал (газове и по-тежки елементи) от протооблака на Слънчевата система, останал неизползван след образуването на самото Слънце. Чрез процесите кондензация, коагулация и акреция по-малките фрагменти се втвърдяват, присъединяват се едни към други и се слепват, за да станат по-големи фрагменти. Те оформят т.нар.планетезимали,или протопланети отняколко десетки километра в диаметър. Сред тях е имало едно важно за нас натрупване на материя на около150 милиона километра от СлънцетоЗемята.

Преди около 4 500 милиона години,през еона Хадей, се случва едно забележително събитие – нашата планетасесблъсква с астрономичен обектс размерите на Марси с маса, равняваща се на около 10% масата наЗемята.

Това небесно тяло я удря допирателно и в резултат на това огромно количество земен материал и голяма част от това хипотетично тяло биват изхвърлени в орбита. От тези фрагменти се образува бъдещата Луна, която е започнала да обикаля по орбита с радиус от около 60 000 км. От удара Земята получава рязко увеличение на скоростта на въртене, като тя прави един оборот в рамките на 5 часа, а оста ѝ се фиксира в положение със забележим наклон.

 

Иридий аномалия

Основната хипотеза за изчезването на динозаврите е тази на учените Луи и Уолтър Алварес за удара на земята с небесно тяло. Тази хипотеза допуска измиране на динозаврите като една от последиците от падането на астероида върху полуостров Юкатан в Мексико. В потвърждение се посочва Чиксулубския кратер и увеличеното съдържание на иридий в слоя на границата в пластовете креда и палеоген. Рязкото нарастване в съдържанието на иридий в почвата се счита за момента на падането на астероида и началото на мащабен катаклизъм. Химическият анализ на почвата в глинестия слой на границата между креда и палеоген показва увеличение в средното съдържание на иридий около 10 – 30 пъти. На някои други места на Земята превишението е още по-значително. Съгласно графика, съставен от групата на Алварес, времето на началото на катаклизма е ясно проследимо. Изследователят може да види рязък скок в натрупването на иридий в слоя. (Фиг. 1)

Фиг. 1. Графиката е изготвена от групата Алварес

 

Нека обърнем внимание на количеството на иридия, постъпващ в почвата. Може да се види, че до края на кризисния период, до границата преди 65 млн. години, количеството на иридий, попадащо в почвата, е достигнало еднакъв темп.(фиг. 2)

 

Фиг. 2. Скорост на навлизане на иридия в почвата

 

Тогава в един момент се наблюдава рязък скок в количеството иридий в почвата, като увеличението е около 10 пъти.(фиг. 3)

Фиг. 3. Графика, илюстрираща рязкото увеличение на иридия в почвата

 

Това показва, че е имало събитие, което е довело до рязко увеличаване на количествата на иридия. Събитието е било от планетарен мащаб, тъй като нарастването на иридия през този период се открива по цялата планета.След това уникално явление – рязкото увеличение на количеството иридий за кратко време, започва период на масирано нахлуване на Земята, продължил 5 000 години. В продължение на следващите 15 хиляди години се наблюдава постепенно намаляване на постъпленията от иридий. И едва след 20 хиляди години от началото на тези процеси количеството иридий, навлизащо в почвата, се връща към нормалните си стойности.(фиг.4)

Фиг. 4. Плавно намаляване на приема на иридий за период от 15 хиляди години

 

Излишъкът от иридий на Земята не прекъсва след рязко увеличение дори и в относително кратък период, измерен в продължение на години или векове. Продължава после десетки хиляди години. Възниква въпросът – може ли на праха от падането на астероида да му отнеме толкова време, за да се уталожи върху земната повърхност? Може ли този период да бъде дълъг цели 20 хиляди години? Размерът на астероида с диаметър 10 км и размерите на Земята с диаметър 12 742 км не са сравними величини. Максимумът от въздействия на един астероид с подобни размери може да бъде едва регионално замърсяване на въздуха, някакво локално земетресение и вълни цунами. Нито един точен източник следователно не би могъл да доведе до такова широко и равномерно разпределение на иридий на цялата планета. Оказва се, че иридият може да бъде от земен произход. Изследванията на продуктите от изригванията на вулкана Килауеа, разположен на Хавайските острови, показват необичайно висока концентрация на иридий. В същото време се доказва, че иридий не се съдържа в лавата, а излиза заедно с вулканична пепел и газовете в атмосферата, което осигурява широкото му разпространение. Този вулкан дава иридий в количества, превишаващи тези от метеоритен произход.

Измирането на динозаврите от прекомерните количества иридий на Земята се свързва и с интензифицирането на вулканичната активност. Преди 60 до 68 милиона години масово изтичане на магма от земни кратери е имало на полуостров Индостан, както свидетелстват образуванията върху Деканското плато в Индия. Причината за тази прекомерна вулканична дейност на планетата и до днес остава неясна.

От тази гледна точка един-единствен скелет е интересен за определяне на вида, но не може да разкрие причините за изчезването на целия вид. При разкриването на т.н. „динозавърско гробище” се откриват смесени счупени кости на тревопасни и хищни динозаври. Този факт налага извода, че не е едно събитие, което е събрало динозаврите от различни видове на едно място, в което те са намерили смъртта си. Вероятно те са се задушили от пепелта или са умрели от глад, а може би до края им е довело външно физическо въздействие, независимо от своя вид и размер. Откриването на големи райони със скелети на динозаври на всички континенти говори за глобални събития, които се случват навсякъде със същата интензивност и многократно са обиколили повърхността на цялата планета. Това свидетелства, че едва ли в този случай се касае за ограничено астероидно въздействие, както и за регионално изригване на група вулкани. Събитието е било катастрофално за планетата и е продължило хиляди години.

Падането на астероида не може да бъде причина за продължителни геоложки процеси. За такава масова смърт на цели животински видове по цялата планета е необходимо събитие, което не е точково, локално, а е катастрофално за всяка част на планетата, за всеки неин ъгъл. Това трябва да трае не години и столетия, а хилядолетия. Вследствие на катаклизми континентите се разпадат, планините се сриват, морското дъно се издига, а моретата и океаните излизат от бреговете, погребвайки под себе си цели колонии от динозаври и други големи земноводни хищници. Могат да оцелеят само малки и бързи животни, за да напуснат опасното място. Ако се приеме това обяснение, може да се направи заключението: видове с тегло над 25 кг не са могли да оцелеят в подобна катастрофа.

 

Произход на Луната

Луната поражда интерес от хиляди години, който я прави и обект за изследване от учените. Дори и следена с толкова голямо внимание, Луната продължава да пази много тайни. На първо място е въпросът за нейния произход. Как би могъл такъв спътник да се формира на толкова близко разстояние от Земята? Къде е системата Земя – Луна с такъв необичайно висок момент на привличане?

 

 

 

Цялата статия е публикувана в брой 110 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts