Лечителят на Ботевата чета

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Автор: Красимир Григоров – зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца

/Публикация Vот ЦикълаРеволюцията– триумфална врата за всеки народ/

Ботевата чета бележи най-необикновения и романтичен, но не по-малко жесток,епилог на героичното Априлско въстание от 1876 г. Никоя друга наша чета не е преминавала от румънския на българския бряг чрез завладяване на чуждестранен параход. Този акт няма аналог в българската революционна практика.Така е, но и не съвсем, защото замисълът на този стратегически прийом се ражда в хъшовските среди доста преди организираната от ХристоБотев акция. Най-вероятно той е заимствал идеята от врачанския съзаклятник Никола Войводов, който на път за Родината си през 1867 г., заедно със своя знаменосец Цвятко Павлович на австрийския параход”Германия”, намира смъртта си като герой в неравностойна битка в една от каютите. През бунтовната 1876г. врачани,случайно или не, са орисани да принесат пред олтара на свободата още много свидни жертви начело с легендарния си войвода – Христо Ботйов.

Никак не е случаен и фактът, че година преди „заверата“, войводата пламенно е убеждавал останалите свои съзаклятници в преминаването на Дунава чрез „пленен вапор“, циркулиращ по реката, а идеята е възприета отЦРК.Стратегическият план бил подготвен от него до най-малката подробност.Изумителен е фактът, че наред с организационното и техническо обезпечаване на четата с модерно за времето си оръжие, той обезпечил и медицинското оборудване, осигурявайки медикаменти и превързочни материали за ранените. Една част от тях набавил безвъзмездно д-р Чобанов – лекар в румънската армия, а другата – военният фармацевт Янко Ангелов.Нещо повече, само нелепа случайност е попречила днес ние да се гордеем с факта, че лекарят на Ботевата чета е станал Президент на Хаваите! Звучи прекалено сензационно, но историческите факти го потвърждават по безспорен начин. Касае се за д-р Русел, една не по-малко обаятелна и легендарна личност, чието истинско име е Н. К. Судзиловски, руски студент от дворянско семейство с полски произход. Той следвал в юридическия факултет на Петербургския университет, но поради участието си в студентските вълнения от 1868 г. бил изключен и завършил Киевския Медицински факултет.

Още същата година основал нелегален народоволчески кръжок, но царската полиция се развихрила– много студенти били изключени, а други заточени. Судзиловски емигрирал в Швейцария, където се запознал с видни революционери и дейци на Първия интернационал. След кратък престой в различни държави от Европа, Судзиловски се установил в Румъния (1874-1881), където се сближил с много от дейците на българското националнореволюционно движение като Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов и др. За приятелството му с неговия връстник Ботев данните са оскъдни, но има и някои, на които можем да се доверим.


РЕКЛАМА:

***

Николай Константинович Судзиловски, известен още като Николас Русел или Русел Судзиловски(15 декември1850 г., руски лекар, етнографгеографхимик и биолог).

                                                                                                                                                                             

Цялата статия е публикувана в брой 111 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!