Автор: д-р Георги Тасков, СОБАЛ „ЛУКСОР“, гр. Пловдив
Резюме: Лазерната корекция на зрението е широко застъпена в офталмологичната практика поради нежеланието на пациентите да носят очила или контактни лещи. При около 90% от лазерните пациенти предпочитан метод на коригиране на диоптричните несъвършенства на окото е процедурата ЛАЗИК (LASIK). С навлизането на фемтосекундната лазерна технология в офталмологията в началото на новото хилядолетие лазерната корекция ЛАЗИК се усъвършенства и стана изцяло лазерна (не се използват остриета). Така извършената процедура се нарича Фемто-ЛАЗИК (Femto-LASIK). Същинското премахване на диоптри късогледство, далекогледство и астигматизъм се постига чрез въздействието на ексимерен лазер, който работи по предварително зададен модел спрямо съответния по вид и по големина диоптър. При пресбиопия (възрастово далекогледство) лазерната корекция на зрението не може да осигури пълна свобода от очила за всяка дистанция (близка, средна и далечна), поради което метод на избор е рефрактивната подмяна на лещата.
Ключови думи: лазерна корекция на зрението, ЛАЗИК (LASIK), фемтосекунден лазер, ексимерен лазер, късогледство, далекогледство, астигматизъм
Въведение:
Рефрактивната хирургия е една от най-бързо развиващите се области в офталмологията. С въвеждането на ексимерните лазери новите концепции за лазерно коригиране на зрението изместиха за кратък период рутинните до този момент методи за хирургично премахване на диоптри (радиерни кератотомии или роговични надрези). С настъпването на новото хилядолетие лазерните корекции на зрението станаха още по-сигурни и по-ефикасни поради навлизането на фемтосекундните лазери (фиг. 1) в офталмологията за изработването на т. нар. флап (капаче) при процедурата LASIK. Въпреки напредъка на лазерните технологии и разработените специални алгоритми при късогледство, далекогледство и астигматизъм, коригирането на пациенти с пресбиопия (възрастово далекогледство) остава все още предизвикателство.
Ексимерни лазери и профили на аблация
Ексимерните лазери (фиг. 2) могат да бъдат използвани за оплоскостяване или устръмняване на роговицата, като съответно коригират миопия (късогледство), хиперметропия (далекогледство) и/или астигматизъм. Известно е, че UV светлината се поглъща добре от органичните съединения и биологичните тъкани, а ексимерният лазер е разновидност на ултравиолетовите лазери. Той предизвиква изпаряване на прицелната тъкан, а не нейното изгаряне или изрязване. Чрез фотохимичния ефект на ексимерния лазер върху междумолекулните връзки се определя и ценното му практическо свойство да отстранява фини слоеве без никакъв термичен ефект в дълбочина или на странични тъкани (т. нар. повърхностна фотоаблация).
Ексимерният лазер може да коригира до -12.0 диоптъра миопия (късогледство). Късогледството представлява състояние, при което обектите наблизо се виждат ясно, но далечните образи се виждат размазано – окото е твърде удължено за собствената си фокусираща сила или роговицата е силно изпъкнала (пречупваща). При това състояние светлинните лъчи се фокусират пред ретината. При корекция на миопия ексимерният лазер изпарява тъкан от централната част на роговицата, с което я оплоскостява и прави по-слабо пречупваща. Съответно фокусът се измества върху ретината и пациентът повече няма нужда от очила. Въпреки че ексимерните лазери са одобрени за корекция на до -12.0 диоптъра късоглество, в офталмологичната практика рядко се коригират с лазер диоптри над -10.0. Основната причина е нарушаване на параметрите за безопасност, които се следят при всеки пациент (независимо от големината на диоптрите му). При такива пациенти е възможна корекция с т. нар. факични лещи, които се поставят пред естествената човешка леща и зад ириса. Те могат да компенсират до -20.0 диоптъра късогледство.
Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в Брой 134 на списание Българска наука.
