(Статията е по лекцията на Стелла Николова , която може да видите тук)

Животинските останки формират огромна част от комплекса, който археолозите намират заровен в земята. Изследването на тези останки може да ни даде информация за диетата на хората на първо място, за различни заболявания, тъй като голяма част от болестите, с които се сблъскват хората, се предават от животни, какъвто беше и случаят с ковид. Освен това изследването на животински останки може да даде и едно друго измерение, а именно – културните взаимодействия между хората и дадено животно.
Едва ли има животно, което по-добре да демонстрира тези културни взаимодействия от коня. През античността конят е средство не само за транспорт, но става и животно, което е символ на определен социален статут

Първият сблъсък на най-ранните хора с конете е през палеолита, преди ок. 2 млн години, но антропологичният фактор се появява преди ок. 1 млн г. Първоначално пещерните хора гледат на конете само като на един ресурс, тъй като конят е доста едро животно, което може да предостави доста месо. Първите коне не са приличали точно на конете, с които ние сме свикнали. Коня на Пржевалски е един от малкото представители на дивите коне, той по-скоро прилича повече на съвременното магаре и е с доста по-скъсени пропорции и по-голяма глава. Пещерните хора ловуват тези коне, като с примитивните си методи на лов основната им стратегия е преследването. Например до ръба на скалния масив Рош дьо Сотютри в Бургундия (Франция) са открити огромни струпвания от кости на палеолитни коне. Това е защото пещерният човек е имал стратегия да приклещва коня до ръба на скалата, откъдето той вече няма накъде да му избяга и тогава да го убива и консумира.

Конят е степно животно, което за разлика от кравите, овцете и козите, може да се храни и на места с по-оскъдна растителност. Той се чувства най-добре в степните зони на Европа, където е и одомашнен за първи път. Постепенно популацията на дивите коне, които през палеолита обитават цяла Европа, запада и те се запазват само в степните райони. По нашите земи коне има и през по-късната праистория, но предимно в Добруджа, в останалите райони популациите им намаляват и изчезват почти напълно. 

През неолита между 9 000 и 8 000 г пр. н.е., когато хората вече масово започват да култивират растения и животни, най вече в Близкия Изток. Конят обаче остава на малко по-заден план от останалите домашни животни и е одомашнен чак през 4-то хил. пр. н.е. от степните номади, които почти не разполагат с други домашни животни. Освен, че го използват като транспортно средство, те си набавят от коня и мляко, от което си правят не само млечни продукти, но и алкохол, когато го оставят да ферментира.
През въпросното четвърто хилядолетие по нашите земи се появяват и зооморфни скиптри, които са археологическо доказателство, че тук вече се е експлоатирал домашният кон. Други белези, по които археолозите съдят за одомашняването, са следите от изтъркване по зъбите. Коне, които са дъвкали юзди продължително време, получават характерни издълбавания по самите зъби.
Косвени сведения се получават и от керамиката, чрез анализ на мазнините на места е установено, че има следи от конско мляко.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 156 на списанието.

Подаряваме ти първите 49 страници от брой 156 тук>>