Пептидогликанът (муреин) е основен, специфичен компонент на бактериалната клетъчна стена. Основната му функция е да запазва целостта на клетката, като противостои на тургорното налягане. Инхибирането на биосинтезата му (чрез мутация, под действието на антибиотици) или специфичното му разграждане (например от лизозим) по време на клетъчния растеж, води до лизис на клетката. Пептидогликанът е важен и за поддържане на определена форма на клетката и служи като основа за прикрепване на различни други компоненти, например белтъци (Dramsi et al., 2008) и тейхоеви киселини (при Грам положителните бактерии) (Neuhaus & Baddiley, 2003). Той е тясно свързан с процесите на клетъчен растеж и делене. Някои бактериални видове не притежават пептидогликан – Mycoplasma, Planctomyces и Orientia (Rickettsia) tsutsugamushi(Moulder, 1993; Tamura et al., 1995). Никога не е бил наблюдаван и при Chlamidia sp., въпреки че те притежават повечето от гените, необходими за биосинтезата му (Chopra et al., 1998; Ghuysen & Goffin, 1999).