Келтите – търговия, изкуство и война


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

Близо до устието на река Рона преди 2600 години гръцки търговци основават колония, наречена Масилия, на мястото на днешния френски град Марсилия. Впускайки се навътре в долината на Рона, търговците се натъкват на хора, говорещи език, който гърците не разбират и не разпознават. Управлявани от богати вождове и жадни за луксозни стоки, тези хора изглеждат свирепи и войнствени. Век по-късно гръцкият географ Хеката от Милет им дава името – Keltoi, преведено на латински от римляните като Celtae.

Днес думата “Celtic“ означава много неща: стил в съвременната музика и бижута; тип лице; както и епитет за национална гордост сред хората от шотландски, уелски и ирландски произход. В исторически план обаче “Celtic“ е по-трудно да се определи, отчасти защото келтите са населявали изключително широка територия от Ирландия до Турция.
Някои историци твърдят, че терминът „келт“ е почти безсмислен в исторически план. Много други обаче се съгласяват с Бари Кънлиф, почетен професор по европейска археология в Оксфорд, който вярва, че келтите могат да се разбират като култура със споделени системи от вярвания и общ език, версии на които все още се говорят в Западна Европа, особено в Ирландия и Шотландия. В този дух историците сега разглеждат келтската култура не от гледна точка на единен народ, а като пакет от споделени езикови и културни черти, разпределени между различни народи от желязната епоха, които дълбоко са оформили образа на предримска Европа.

Келтският пъзел

Келтите в Централна Европа от този период са предисторически: Освен някои символи, те не са разработили напълно достатъчно развита писменост, но съвременните историци разчитат на разкази за тях, оставени от съседите им, по-специално гърците и римляните.
Гръцките автори са били наясно с обхвата на келтския свят. Чрез търговията нагоре и надолу по долината на Рона те имат пряк досег с келтите в Централна Европа.
През ІV век пр. н. е. географът от Масилия Питей, описва морско пътешествие до Атлантическия бряг на Европа, в което споменава как келтският народ може да бъде намерен в Арморика (п-в Бретан, в северозападна Франция).

Отначало келтите са известни с търговските си навици, а по-късно и с войнствения си характер. Римските писатели, като Тит Ливий, се опират на произведенията на по-ранни гръцки автори, за да опишат как пълчища келти са се изсипвали надолу през Алпите към Италианския полуостров през V в. пр.н.е.
По-късно римските пълководци ще търсят своята слава в покоряването им: През І век пр.н.е. при завладяването на Галия, Юлий Цезар пише: „Ние ги наричаме гали, макар че на техния собствен език те се наричат ​​келти“.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Въпреки че римският имперски период слага край на келтската военна мощ, присъствието им се запазва в колективната памет на Европа. Ренесансовите френски и английски историци се интересуват от установяването на факти за предримските народи, които някога са населявали техните земи.
През 70-те години на миналия век археолозите са изключително развълнувани да изкопаят предмети в Северна Италия, които очевидно са келтски по дизайн и потвърждават класическите авторски сметки за келтите, нахлули в Италия от север около 450 г. пр.н.е. Учените са успели да идентифицират тези артефакти като келтски, благодарение на разкопките на един импозантен обект в Австрия няколко години преди това. Намерените там предмети са послужили като ключови парчета, с които учените могат да започнат да сглобяват келтския пъзел.

В търсене на прародината

Разположен на фона на планини, отразяващи се в езеро, малкият град Халщат в Австрия е популярна туристическа атракция днес. Историците също са привлечени от града, за да проучат древното гробище, намиращо се в близост до него. Гробниците са открити за първи път през 1846 г. от минния инженер Йохан Георг Рамзауер, който разкрива над 900 погребения (общо останките на 2000 души от 800 г. пр.н.е.). Гробовете в Халщат предоставят подробни доказателства за общност от желязната епоха, чиято икономика се основава на близките солни мини.
Така Халщат даде името си на далеч по-широка култура, която включва много други келтски обекти в днешна Австрия, Южна Германия, Чехия и Словения. Предметите, намерени във всички тези региони, имат общи черти и заедно формират една култура.
В разгара си, през VІІ век пр.н.е., тази „халщатска култура“ се формира от местни вождове, чието богатство произтича от добива на сол (в Халщат) или местното земеделие. Тези обекти съдържат сложни гробници и погребения. Сред артефактите са открити отличителни оръжия, като мечове, направени от техните ковачи. Археолозите смятат, че тези предмети са били търгувани за луксозни стоки, особено от гръцката и италианската култури.

Цялата статия вижте в брой 145 на БГ Наука

Броя го предоставяме безплатно като част от Европейската нощ на учените.

Подаряваме ти брой 145 тук (безплатно) >>  https://link.nauka.bg/YQBc


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.