В условията на сложни външнополитически взаимоотношения между Романия и разнородните варварски племена и военно-племенни обединения в периода на Късната Античност, ромеите доизграждат и усъвършенстват система от договорни отношения, целяща да регулира връзките между тях и заобикалящия ги варварски свят. Тези двустранни договори между Империята и народите, обитаващи нейните крайгранични райони, са един от ключовите елементи във външната политика на Римската държава не само в периода от IV-ти в. насетне, но и за предишните епохи от съществуването й1 . На следващите страници ще се опитаме да проследим развитието, което в течение на времето претърпяват въпросните договори – foedera, като насочим вниманието си върху периодите на и след хунското нашествие, което слага началото на трансформирането на Римската империя и „Раждането на Европа”.

READ ARTICLE