Карина Ангелиева – бивш зам. министър на образованието и министър на иновациите, разказва пред БГ Наука за програмата Хоризонт Европа.

Хоризонт Европа е инструмент за изпълнение на европейската научно-иновационна политика още от самото създаване на Европейската икономическа общност. Тази програма е особено важна, тъй като се очаква науката и иновативният бизнес, съвместно с държавата и обществото, да решават заедно различните предизвикателства и проблеми, стоящи пред тях. 

Програмата Хоризонт Европа създава една мащабна стратегическа рамка за десет години напред. Така научната общност, правителствата и различните асоциации придобиват общ поглед за това какви са големите предизвикателства, като климата, енергийната криза, какви заместители на природните ресурси да използваме и т.н.

Същевременно има механизми, чрез които програмата да реагира и на някои форсмажорни обстоятелства. Тя стартира практически когато започна и пандемията Ковид-19, което наложи преформатиране на всички начертани важни теми от дневния ред, за да може да се реагира на кризата, най-вече чрез финансиране на области като разработването на ваксини.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Още в зората на програмата през 2020 г. се инвестираха над 1 милиард за намиране на нови решения, свързани с енергийните ресурси за индустрията. Тогава започна ново научно-иновационно партньорство за разработване на нов тип соларни технологии и мрежи, които тепърва да бъдат въведени.

Силата на тази програма е, че може да се работи в международна колаборация, за да се решават местни и локални проблеми. Тези решения могат да бъдат приложени например в дадена община в България и има такива примери. Реално една община може да е партньор в различни проекти, където да лобира за някакви иновации и нови технологии, които ще им бъдат полезни по някакъв начин – да кажем за почистване на езеро или речни корита.

Програмата е важна и за други аспекти, свързани със самата икономика и развитието на Европейския съюз, в качеството си на един от най-мощните инструменти за т. нар. научна дипломация. Реално няма друга толкова отворена програма към света, където да се финансират конкретни партньорства с държавите от цял свят.

Разбира се не всичко е перфектно – не е лесно след това да се пласира на пазара един сложен и специфичен научен продукт, нито пък програмата осигурява решения на всички належащи проблеми в науката и иновациите. Но все пак Хоризонт Европа дава възможност да се усети пулсът на проблемите, напредъка на технологиите и да се определи къде не е достатъчно научното познание, технологичния трансфер и полезността за бизнеса.

Финансират се едновременно фундаментални научни изследвания, заедно с изследвания в абсолютно нови области на познанието. Това се реализира чрез Европейския научноизследователски съвет и ражда изключително много нобелови лауреати.
Програмата е критикувана, че много от тези изследвания не се прилагат в Европа, а често намират пазар само в Съединените щати. Съответно всеки иска повече пари за своя сектор, например индустрията иска повече пари за енергетиката, тъй като Европа изпитва проблеми с това.

Що се отнася до тематичните области на Хоризонт Европа – няма сектор, в който България да няма крайна необходимост от решения за него. Първият и най-голям обществено значим клъстер на програмата е сектор здравеопазване, с огромни по мащаб инвестиции през последните 20 години. На преден план е борбата с всичките невродегенеративни болести, като паркинсон и алцхаймер, където напоследък много е паднала средната възраст на заболелите. Борбата с рака продължава, но сега става въпрос за различни неща спрямо преди – вече е постигнат значителен напредък в терапиите и се търсят ефективни системи за по-ранно предупреждение и установяване на заболяването.

Клъстерът с най-много пари (ок. 10 милиарда) е този в областта на земеделието – храни, преобразуване на цикъла на производството им, чисти почви и природни ресурси. Целта е най-вече въвеждане на нови технологии и иновации в селското стопанство, като стандартизиране на чистотата на почвите.

След като вече изминаха две години от стартирането на Хоризонт Европа, може да се каже, че първият работен план от програмата вече приключи. Българската страна не беше особено активна през този период, но винаги можем да се поучим от случилото се до момента. Могат да се направят различни типове анализи за това кои са темите на дневния ред и кое е важно за България. 

За следващия програмен период 2023-24 г. предстои да се планират нови партньорства и структурирания на различни екипи. Същевременно трябва да има и повече комуникация, повече обучение по темата, повече събития, свързани с това, в София Тех Парк и на други места. Крайната цел е да отворим България навън и тук да започнат да идват наши потенциални партньори, чието доверие ние трябва да спечелим и да ги убедим, че можем да работим заедно.

Може да разгледате 65 отворени конкурса за кандидатстване тук – Search Funding & Tenders (europa.eu)

За следващи конкурси, които се очакват да бъдат обявени следете nauka.bg и имейл бюлетина ни, за който може да се абонирате в края на публикацията.

С подробности по темата можете да се запознаете от видео интервюто на Карина Ангелиева за БГ Наука.

Текст: Радослав Тодоров