Направи дарение на училище!

Автор: Красимир Григоров – Зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца

/публикация IX от Цикъла „Революцията – триумфална врата за всеки народ”/ 

„Талантът е в готовността да жертваш много.“ – Димитър Бучински  

Не познавам друг съвременен художник и скулптор, който да е сторил толкова много за своя роден край и в същото време огънят на родолюбието да тлее толкова силно у него, че да се грижи с такова старание за старините на България.

  Димитър Бучински: личен архив

Разбери повече за БГ Наука:

***

Животът е любов, семейството е най-голямата ценност, творчеството – всепоглъщащо! Пословично упорит и всеотдаен, Димитър Бучински се стремеше максимално да бъде полезен навсякъде, където се влага с ентусиазъм и плам. Завършил класа по скулптура на друг известен врачанин – проф. Андрей Николов през далечната 1939 г., В професионалната си кариера, той е моделирал над 3000 бюстове и релефи на културни и политически дейци. А днес след толкова много години усилен труд, едва ли може да прецизираме на кое поприще той бе най-силно изявен. Преглеждайки архивите, се убеждавам, че единствените най-достоверни податки за погребаните глави на Ботевите четници са вследствие на неговия научно-изследователски труд. Подготвил е редици ръкописи за смъртта на Хр. Ботев, че даже е сътворил и една цяла стихосбирка. Неуморимата му природа е пословична, посвещава години в полза на идеята за откриване гроба на легендарния войвода. Не го задоволява кабинетната работа, с дни кръстосва Балканските усои, за да събира сведения и да ги подчинява на едничката идея да отговори на посланието на великия поет „дано ми найдат пушката, пушката, мале, сабята“. Интересна и динамична личност, истинско, несметно богатство за нашия град! Той самият се има за скулптор, но с еднаква сила се изявява и като археолог. Нека да припомня само с каква страст се включи в археологическите разкопки на Могиланската могила в центъра на Враца. Дъждът не го плашеше, защото страстта към старините го увличаше и надделяваше. В определени моменти, тя се явява и като синтезирана формула на житейската му философия. С чувство на нескрита гордост си спомням, че името му особено нашумя покрай разкопките на църквата „Св. Петка Самарджийска“ пред ЦУМ, където на предна линия заедно с арх. Сава Бобчев повдигна въпроса за вторичното погребение на друг един титан на българското национално-освободително движение – Васил Левски, в олтара на църквата. В своята многообразна професионална кариера, той успешно се изявява още като етнограф, историк и реставратор. Достатъчно е да припомня професионалната му работа по възстановката на ризницата на българския воин от Средновековието в Националния военно-исторически музей в София. Златни ръце, които умеят да извайват не само бронзовите барелефи, въпреки че и това има своята морално-естетическа стойност. А типажите, които сътвори от поречието на Искъра, са една прелюдия и реално продължение на неговия родолюбив корен, водещ началото си от онзи прадядо осмо коляно, майстор на глинени лули или от дедите по майчина линия, изкусни златари.

Ако някой от съвременниците му е имал щастливата възможност да го заговори на професионална тема, той със сигурност, не би се наредил сред големите скулптори, които Врачанската земя някога е раждала. Но с положителност той е най-големият дарител сред скулпторите, защото името му ще остане завинаги в богатата съкровищница с дарените си творби за над 200 хил. лева.

Що се отнася до богатото му творчество, то присъства неизменно навсякъде – в Политехническия музей в София, в Копривщица, Враца, Шумен и други градове, които ценят истински вдъхновяващия му талант. Като безспорен енциклопедист с богата култура, той се увлича и по средновековните извори, а стихията му е в реставрацията на древни крепости и кули. Помислете само, що за въображение, как от няколко оцелели камъка, той проектираше през онези години цели макети от гипс, придавайки нов живот на намереното. Професионалните му умения бяха оценени по достойнство на един сравнително късен етап от творческата му кариера, когато в зенита на неговата 80 годишнина, бе приет за член на Съюза на художниците. Едно обаче е сигурно, със своите големи заложби той се утвърди несъмнено като едно голямо Възрожденско име в развитието на нашия град. Никак не е случайно, че през далечната 1961 г. Д. Бучински, бе едва осмият заслужено удостоен с приза „Почетен гражданин на Община Враца“.

А тази всеотдайна любов към всичко що е родно, тя ще си остане най-голямата му любов!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!