Живот в история и скулптура

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Автор: Красимир Григоров – Зав. отдел „Възраждане“, РИМ – Враца

/публикация IX от Цикъла „Революцията – триумфална врата за всеки народ”/

 

„Талантът е в готовността да жертваш много.“


РЕКЛАМА:

***

Димитър Бучински 

Не познавам друг съвременен художник и скулптор, който да е сторил толкова много за своя роден край и в същото време огънят на родолюбието да тлее толкова силно у него, че да се грижи с такова старание за старините на България.

Димитър Бучински: личен архив

Животът е любов, семейството е най-голямата ценност, творчеството – всепоглъщащо! Пословично упорит и всеотдаен, Димитър Бучински се стремеше максимално да бъде полезен навсякъде, където се влага с ентусиазъм и плам. Завършил класа по скулптура на друг известен врачанин – проф. Андрей Николов през далечната 1939 г.

В професионалната си кариера, той е моделирал над 3000 бюстове и релефи на културни и политически дейци. А днес след толкова много години усилен труд, едва ли може да прецизираме на кое поприще той бе най-силно изявен. Преглеждайки архивите, се убеждавам, че единствените най-достоверни податки за погребаните глави на Ботевите четници са вследствие на неговия научно-изследователски труд. Подготвил е редици ръкописи за смъртта на Хр. Ботев, че даже е сътворил и една цяла стихосбирка. Неуморимата му природа е пословична, посвещава години в полза на идеята за откриване гроба на легендарния войвода. Не го задоволява кабинетната работа, с дни кръстосва Балканските усои, за да събира сведения и да ги подчинява на едничката идея да отговори на посланието на великия поет „дано ми найдат пушката, пушката, мале, сабята“. Интересна и динамична личност, истинско, несметно богатство за нашия град!

Той самият се има за скулптор, но с еднаква сила се изявява и като археолог. Нека да припомня само с каква страст се включи в археологическите разкопки на Могиланската могила в центъра на Враца. Дъждът не го плашеше, защото страстта към старините го увличаше и надделяваше. В определени моменти, тя се явява и като синтезирана формула на житейската му философия. С чувство на нескрита гордост си спомням, че името му особено нашумя покрай разкопките на църквата „Св. Петка Самарджийска“ пред ЦУМ, където на предна линия заедно с арх. Сава Бобчев повдигна въпроса за вторичното погребение на друг един титан на българското национално-освободително движение – Васил Левски, в олтара на църквата. В своята многообразна професионална кариера, той успешно се изявява още като етнограф, историк и реставратор. Достатъчно е да припомня професионалната му работа по възстановката на ризницата на българския воин от Средновековието в Националния военно-исторически музей в София.

 

 

Цялата статия е публикувана в брой 111 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!