Направи дарение на училище!

Автор: Вяра Стефчева за http://uspelite.bg/

Д-р Анелия Хохвартер е всепризнат офталмолог, достоен за уважение човек и най-вече изключителна българка. Заема се с редица каузи като борбата срещу домашното насилие, доброволчески мисии и дарения. Макар че живее и практикува в Австрия, тя не спира да се бори за промяна у нас, като закупуването на така нужния за страната ни робот, който да помага за прохождането на пациенти с двигателни проблеми.

Щедростта на д-р Хохвартер не спира дотук – цялата печалба от книгата ѝ „Пътуване“  се превръща в дарение за същата инициатива. Заради своите безброй заслуги в хуманитарните дейности и каузата „Локомат за България“, тя е номинирана за Будител на годината 2017 в класацията на радио FM+ и е победител в категорията „Будителят на България извън България“.

Нека заедно отделим малко време, за да се запознаем с вълнуващия разказ на един Човек, живеещ за хората. Обещавам ви една силна и докосваща история за живот като за три живота, живот – вседаващ, помагащ, вдъхновяващ. 

Ако до всяко добро същество
застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот
че само си викам „Дано“.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Помните ли момента, в който избрахте своята професия?

На 6-годишна възраст ми подариха една стъклена инжекция от Полша и чаках с нетърпение да я използвам. Един поляк, който работеше при майка през ремонта на завода, извън кампаниите за преработка на захар, най-накрая беше се сетил за молбата на майка. Бях чакала този подарък една година и Дядо Мраз най-накрая ми я донесе.

Чак през пролетта се случи чудото: Моят втори братовчед и съсед роди идеята да инжектираме кокошките на баща му с ракия, защото били нещо болни, а нямало да търпят компреси. Речено-сторено.Той ги хващаше, а аз ги лекувах. Приспахме ги всичките за 15 минути. Бой не ядох. Не са ме били никога.

Баща ми каза на комшията и негов първи братовчед, да не се ядосва, кокошките ще се събудят, а ако не – че са били готови за фламбе. На мен каза, че е горд с мен, понеже съм се погрижила за тяхното здраве. Този урок по възпитание го осъзнах по-късно, когато имах деца. Винаги съм знаела, че ще стана лекар, но тази случка ми показа, че съм.

42-годишна, майка ми преживя трудова злополука. Избухна една центрофуга за бялата захар в завода и я изхвърли на 20 метра. Получи отлепване на ретината на двете очи и беше оперирана в очна клиника в Плевен.

Тогава нямаше свиждания, но аз като новоизлюпена студентка във втори курс по медицина, облечена в бяла престилка, имах възможността да се промъквам в клиниката. Пациентите, дори с операции на перде, лежаха в клиниката по една седмица с превръзки на двете очи напълно безпомощни дори да посегнат към чашата с вода. Тя трябваше да им бъде подадена. Така, аз започнах да оставам там и да обгрижвам стаята от болни. Сестрите бяха много мили и ми се радваха, че им помагам. Тогава се сблъсках за пръв път със слепотата.

Решението ми да стана офталмолог беше взето много емоционално. Сега знам, че много по-страшна е вътрешната, духовната слепота, но не съжалявам за избора си. Бих го направила отново, но не от емоционални подбуди.

Разкажете на читателите ни за каузата „Локомат за България” и за нуждата от нея.

Локоматизираната терапия е основно звено в рехабилитацията в много страни по света, а в България рехабилитацията като цяло е много слабо развивана. Свързана е с много средства, без възвращаемост, време и постоянство. Но основната причина е възвръщаемостта. Не носи печалба. Но само на пръв поглед. Ако се погледне на нея с визия и в дългосрочен план, да вдигнеш един инвалид от леглото, означава да спестиш средства за неговото обслужване и да го направиш в определен процент пълноценен. Това му дава възможност той да може сам да прави нещо за себе си, а не да чака само на милостиня.

Прочетете цялото интервю тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!