Направи дарение на училище!

Михаела Варнева1, Мила Москова2, Милен Костадинов3

1 Доцент, Факултет „Дентална медицина”, Медицински университет-Варна

2 Преподавател, Медицински колеж „Йорданка Филаретова”, 

Медицински университет-София

3 Зъботехник, Университетски медико-дентален център, 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Медицински университет-Варна

Резюме: Лингвалните разширителни пластинки са най-разпространените снемаеми ортодонтски апарати. Те могат да се използват при временно, смесено и постоянно съзъбие, за корекции на зъбно-челюстни деформации както върху горна, така и върху долна челюст. Тези конструкции са удобни за носене, лесни за поддържане и сравнително евтини, което ги прави предпочитани за част от пациентите. Цел на настоящата статия  е да споделим опит от нашата зъботехническа практика и представим протокол, използван при изработване на горночелюстна разширителна пластинка с  три винта. Постигането на поставената цел бе възможно в резултат на добрата комуникация и успешното взаимодействие на мултидисциплинарния екип, ръководенн от дентален лекар от град Варна. Изработването на пластинката с три винта, премина през 4 етапа – 2 клинични и 2 лабораторни. Опитът и знанията, които има всеки член от екипа позволиха лечението да започне с изработването и поставянето на горночелюстна разширителна пластинка с три винта. 

Ключови думи: горночелюстна пластинка, три винта, опит от практиката

Въведение: Пластинковите апарати (лингвални разширителни пластинки) могат да се използват във временно, смесено и постоянно съзъбие (2,6,9,11,12). Те са удобни за носене и са сред най-масово използваните лечебни апарати (2,4,8). Най-често се прилагат при необходимост от разширение на челюстите или преместване на единични зъби или група зъби във вестибуло-лингвална или медио-дистална посока (1,3,9).

Планът на лечение и апаратурата се подготвят много задълбочено и прецизно, след като са проведени необходимите клинични и параклинични изследвания и е направен задълбочен анализ на набраните данни (1,3,7).

Лингвалните пластинки се състоят от ретенционни елементи (куки), активнодействащи елементи (вестибуларна дъга, пружинки, винт/винтове),  пластмасова част и допълнителни елементи (бариера за езика, пелоти, оклузални стопове) (1,5,6,8,10). 

Цел: Да споделим опит от нашата зъботехническа практика и представим протокол за изработване на горночелюстна разширителна пластинка с три винта. 

Материал и методи: За постигане на целта работи  мултидисциплинарен екип, ръководен от дентален лекар, практикуващ в град Варна. 

Обект на проучване е пациент К. Н. – момиче от гр. Варна, на което е поставена горночелюстна разширителна пластинка с 3 винта.

Технологията за изработване на пластинката премина през 4 етапа – 2 клинични и 2 лабораторни.

През първият клиничен етап денталният лекар взе отпечатък от горната челюст на пациента. 

През първият лабораторен етап отляхме отпечатъка от твърд, син гипс – III клас и оформихме цокъла, като го изрязахме на гипсорезачка.

През вторият клиничен етап, екипът обсъди и планира горночелюстната разширителна пластинка.

През вторият лабораторен етап изпълнихме следния протокол при изработване на разширителната пластинка:  

1. Нарисувахме върху работния модел изискваните от денталния лекар телени елементи. Прецизното планиране и очертаване на всички елементи и техните ретенционни краища е от изключителна важност и поради факта, че ще бъдат поставени 3 винта, чиито срезовете на плаковата част не бива да засегнат никоя част на елементите.
2. Очертахме границите на плаковата част.
3. Огънахме планираните елементи и ги фиксирахме на модела. 
4. Поставихме модела във вода за около 10 мин.
5. Изолирахме модела с изолатор гипс-пластмаса. 
6. Поставихме последователно трите винта на предварително определените места и покрихме рамената им с пластмаса.
7. Поставихме пластмасата до  предварително планираните граници.
8. Поставихме модела в хидро-пневмополимеризатор за 20 мин, при налягане 2-2,5 бара и температура на водата до 45-50о.
9. След завършване  на полимеризационния режим извадихме модела от апарата и след изстиването му освободихме пластинката от модела.
10. Почистихме плаковата част и много внимателно я срязахме със сепаратор и трионче, на пет места

 – по средната линия, 

– зад временните молари-вертикално

– успоредно на среза на средната линия.

1. Полирахме механично с различни полиращи четки и пасти и измихме апарата. 
2. Предадохме завършената конструкция в кабинета за започване на ортодонтското лечението.

Резултати и обсъждане: Често, за нуждите на ортодонтското лечението са необходими много, различни по вид елементи и конструкции за корекция на съответната челюст. Успешни резултати от лечението е възможно да се получат  с повече от един апарат или чрез промени в първоначален вид на снемаемата ортодонтска конструкция. В достъпната литература съществува голямо многообразие от ортодонтски апарати за лечение на деформации в отделната челюст, които екипът обсъди и избра като лечебен апарат – лингвална пластинка. Най-често при изработване на разширителните пластинки се поставя един винт. В конкретния случай планът на лечение и установената деформация наложиха на екипа да започне лечението с разширителна горночелюстна пластинка с три винта. За изработването ѝ са необходими практически умения и правилно клинично мислене. 

Опитът на зъботехника е от изключително значение за успешното лечение и възможността в екипа да се обсъждат различни варианти, каквито в ортодонтията съществуват  много, за да се подбере най-точният и правилният апарат за лечение. 

Снимка 1. Пластинката след полимеризацията на плаковата част (собствен архив)	Снимка 2. Протрудиращи пружинки за 11,12,21 и 22 (собствен архив)

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 140 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 11 статии от брой 140 тук>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!