Изобразителните изкуства и живописта като едно от тях. Кратка история на живописта

Автор: Петя Илиева

Изобразителни изкуства е много широко понятие. На английски език се наричат visual arts. Точният превод на думата visual е зрителен. Тоест това са изкуства, които както изобразяват или възпроизвеждат околния ни свят, така и всички обекти, които виждаме и възприемаме със зрението си. В това широко понятие можем да включим изящните и пластични изкуства, приложните изкуства – традиционни занаяти, текстил, дизайн, театър и сценични изкуства: танц, пантомима, архитектура, фотография, кино, а в някои случаи и музика и литература. В наше време в това понятие влизат и модерните – абстрактно изкуство, пърформанси, графити. Всички те изобразяват и формират нашата зрителна култура. Визията е познавателен акт. Човек е устроен във всяко нещо от заобикалящата го среда да търси значение и смисъл. Зрителният образ често е резултат на представата за нещо, изграждащо се у нас благодарение на наблюдение, начин на възприятие и доза фантазия. Въздействайки на едно от сетивата ни – зрението, те активират и другите сетива, а оттам нашите чувства, емоции, умове. Изкуството се дели по исторически периоди, региони, религии, предназначение, стилове и направления. При споменаване на израза изобразителни изкуства първото, което изниква в представите на обикновения човек е живопис, графика и скулптура. Това всъщност са жанровете в една малка част от изобразителните (визуалните) изкуства – наречени изящно изкуство. Тази първа представа у неинформирания човек не е случайна. Живописта е най-старото и най-богато откъм история, изразни средства и стилове изкуство.

Според археолозите най-ранните доказателства за живопис са открити в две каменни жилища в северната част на Австралия. В най-долния слой са останали малки парчета от първият използван цвят – охра, които се оценяват на възраст 60 000 години. Открити са също така фрагмент от скална живопис, съхранена във варовиково скално жилище в областта Кимбърли в Западна Австралия, което е на 40 000 години. Има примери на пещерни рисунки по целия свят: в Индия, Франция, Испания, Португалия, Китай. Според историците най-добре запазените цели живописни композиции са на около 32 000 години. Това са рисунки с охра и черно от пещерата Шове във Франция. До нас са достигнали образи на коне, носорози, лъвове, биволи, мамути и хора, които ловуват в няколко нюанса на червената охра и черно.

Както всички знаят, първият живописен материал са природни пигменти – растителни и минерални. Интересна е историята на „съвременната” най-популярна в наше време, а в Китай и Япония все още наричана „модерна”, маслена живопис. Тя добива популярност около 15-ти век в Европа, когато започват да добавят към пигментите масло от ленено семе. Предполага се, че тази технология е пренесена на запад през Средновековието. Някъде между 5-ти и 9-ти век будистки монаси (индийци и китайци) започват да смесват пигментите с различни масла и смоли. За добиване на масло те използват маково семе, орехи и шафран. Готовата вече картина лакират с борова смола и тамян. От това време запазени образци имаме на територията на западен Афганистан.

Не мога да не обърна внимание на това, че китайци са сред художниците изобретили маслената живопис и както често се случва в историята, поколенията изгубили информацията във времето. Петнадесет века по-късно техните наследници наричат маслените картини съвременна, модерна живопис.


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия е публикувана в брой 107 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!


Европейска нощ на учените 2022 г.: