Ирина Ласкарина Асенина – една никейска принцеса и българска царица

България – втората половина на XIII век.

Автор: Екатерина Ангелова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“)

Тази статия е посветена на Ирина Ласкарина Асенина – една българска царица, която управлява от 1257 до 1268 г. и е потомка по майчина линия на Асеневата династия. Тя е най-голямата дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и на Елена Асенина, дъщерята на Иван Асен II. Ирина е втората съпруга на цар Константин Тих -Асен. Техният брак има политически характер, тъй като Константин Тих желае да се сроди с Асеневата династия, за да придобие права върху българската корона. Царица Ирина е изобразена заедно със съпруга си Константин Тих-Асен в Боянската църква, един уникален паметник на световното културно наследство от времето на Второто българско царство. 

Стенописът в Боянската църква, на който е изобразена царица Ирина.

Политиката, както всеки друг аспект в живота в средновековните християнски общества, е била неизбежно засегната от всемогъщата християнска религия. Средновековна България в периода от дванадесети до четиринадесети век, известна като Второто българско царство не е изключение от правилото. Библейските догми и християнският аскетизъм оставят дълбок отпечатък върху християнските етични, естетически, правни, социални и политически концепции за жените. Преобладавало схващането, че жената стояла по-ниско в йерархията в сравнение с мъжа. Тя трябвало да се подчинява на мъжа – баща или съпруг – да живее в подчинение и мълчание, така че да не показва многобройните си недостатъци, които били типични само за жените – тяхното наследство било от Ева Прародителката. Жената била под контрола на баща си, докато се омъжи, а след това трябвало да спазва волята на съпруга си.
За някои интелигентни, находчиви жени обаче уреденият брак носел със себе си и доста позитиви. Жените, които били омъжени за млади, слаби, невежи или неопитни съпрузи, можели да поемат контрола над политиката и съответно над съпруга си. В историята на Второто българско царство имало такива жени, които оставили осезаеми следи в политиката. Те били изключителни царици – съпруги на царе и почти всички чужденки, главно византийки.
Такъв бил случаят и с Ирина Ласкарина Асенина. Тя имала благородно потекло, като била родена от брака на дъщерята на Иван Асен II  Елена с Теодор II Ласкарис, син на император Йоан Ватаци и сам никейски император (1254-1258). През  1257 или 1258 г. Ирина е дадена за съпруга на видният болярин от Скопие – Константин Тих, когато той е избран от болярството за български цар.       

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 139 на списанието>>


РЕКЛАМА:

***

Вижте първите 52 стр. на брой 139 тук>>

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: