Интервю с доц. Тодор Гюров

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Тодор Гюров. Роден съм през 1961 г. в с. Црънча, Пазарджишко, но до навършването на средното си образование съм живял при родителите си в с. Дебращица. През 1979 година завърших математическата гимназия „К. Величков“ в Пазарджик, a през 1987 година – Факултета по математика и механика (сега Факултет по математика и информатика) при СУ „Кл. Охридски“, блок „Б“, сектор „Математическо моделиране“, специалност „Паралелни алгоритми“ и блок „БД“ – „Учител по математика“. През есента на 1999 година защитих дисертaция на тема: „Монте Карло алгоритми за някои транспортни задачи“ по специалността „Изчислителна математика“ пред специализирания научен съвет по информатика и математическо моделиране към ВАК. В края на ноември 1999 година заминах в САЩ на пост-докторска специализация в Градския университет на Ню Йорк, Бруклинския колеж, Департамент „Компютърни и информационни науки“, където работих две години с професор Паула Уитлок. През 2004 година се хабилитирах като доцент по специалността „Математическо моделиране и приложение на математиката“ в Института по паралелна обработка на информацията към Българската академия на науките. Публикувал съм над 70 статии и 3 глави от книги в следните области: статистическо моделиране на квантов транспорт на носители в полупроводници; Монте Карло и Квази-Монте Карло методи; паралелни, разпределени и облачни пресмятания. Забелязал съм над 130 цитирания на мои научни трудове от наши и най-вече от чуждестранни учени, работещи в по-горе посочените научни области.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

След реформата, проведена в Българската академия на науките през 2010 година, се създаде Институтът по информационни и комуникационни технологии(http://www.iict.bas.bg/) към Българската академия на науките (ИИКТ-БАН) като правоприемник на следните институти: Институт по паралелна обработка на информацията (ИПОИ), Институт по информационни технологии (ИИТ) и Институт по компютърни и комуникационни системи (ИККС).


РЕКЛАМА:

***

Утвърдените научни тематики на ИИКТ-БАН са насочени към постигането на радикален прогрес и развитие на иновативни приложения в ключови области на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) като:

Съвременни изчисления (Advanced Computing):

Научните резултати са свързани с разработка на ефективни средства за анализ на надеждността на компютърни модели с голяма размерност; високопроизводителни алгоритми за паралелна обработка и суперкомпютърни приложения; устойчиви (робастни) методи и алгоритми за микроструктурен анализ на материали и тъкани на базата на 3D изображения с висока резолюция; създаване на персонализирани биомедицински приложения; надеждни и ефективни модели за контрол върху замърсяване (възстановяване на околната среда) и др.

Интелигентни интерфейси (Smart Interfaces):

Изследователските дейности в това направление са насочени за решаване на задачи с голяма изчислителна сложност, свързани с обекти от реалния живот или от Интернет. Научните резултати са свързани с разработка на усъвършенствани средства за обработка на текстови хранилища; семантични мрежи за анализ и синтез на реч; със създаване на нови ефективни методи и алгоритми за мултифункционални интерфейси, базирани на проследяване на движения на очите, разпознаване на жестове, мимика, езика на тялото и т.н. както и нови методи и алгоритми за обработка на информация от хиперспектрални камери, акустични решетки, инерционни сензори и други устройства.

Оптимизация и интелигентно управление (Optimisation and Intelligent Control):

Основните изследователски дейности в това направление са в такива области като интелигентна диагностика и вземане на решения; разпределени управляващи системи; оптимизационни методи и алгоритми; йерархични многонивови модели и алгоритми за управление на сложни системи и др.

Доцент съм в секция „Грид технологии и приложения“, а от края на 2014 година съм заместник – директор на ИИКТ-БАН.

Тук е мястото да отбележа, че ИИКТ-БАН управлява Центъра за иновативни пресмятания и обработка на данни (http://www.hpc.acad.bg/), в който се намира най-мощната в момента на Балканите високопроизводителна изчислителна система – „Авитохол“, която беше на 388-мо място в ноемврийската класация на TOP500 от 2015 (https://www.top500.org/system/178609). Изчислителните ресурси на Центъра са достъпни безплатно за всички учени в България.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Не ми е било детска мечта да се занимавам с наука, нито пък да съм се събудил един ден и да съм решил, че от днес нататък животът ми е свързан с науката. По-скоро съм искал да стана преподавател по математика, а по време на следването ми се отдадох на програмирането. Спомням си, че когато завършвах следването си в живота навлизаха настолните компютри. В България по това време се произвеждаха Правец-8 и Правец-16. През 1987 година, за да не бъда разпределен на работа в провинцията, защото нямах Софийско жителство, кандидатствах с конкурсен изпит на две места в София – за програмист в българосъветското дружество „Интерпрограма“ и за асистент по математика в Института за чуждестранни студенти. За мое щастие и на двете места ме приеха. Тогава избрах асистентското място, а след две години се явих на конкурс за аспирантура (докторантура) по изчислителна математика към БАН и така се започна с навлизането в дебрите на науката. В годините на промените е имало редица моменти, когато съм бил готов да се откажа и да си намеря по-добра (в смисъл по-платена) работа, все пак семейство издържам. След една конференция в България – 2ndIMACS Monte Carlo Мethods, която се проведе през 1999 година, бях поканен от проф. Уитлок да кандидатствам за постдокторска позиция в Бруклинския колеж, Ню Йорк. Подготвих CV-то си и го изпратих през лятото. След 2 месеца получих отговор, че съм одобрен за позицията. Това беше преломният момент в живота ми, след който знаех, че оттук нататък ще се посветя на науката.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

В последната сесия (2016) на Фонд „Научни изследвания“ нямах право да кандидатствам с проект, защото имах одобрен такъв от предпоследната сесия (2014). В края на 2016 година получих финансирането за втория етап на проекта:„Разработване и изследване на Квази-Монте Карло алгоритми за екстремно паралелни компютърни системи“
(http://www.grid.bas.bg/bg/DFNI-I028). По него работят 9 учени, трима от които са млади – докторанти и постдокторанти.

Квази-Монте Карло алгоритмите се използват в многобройни приложения в задачи от изчислителната химия, изчислителната физика, молекулярната биология, компютърната графика, финансовата математика и др. и водят до много по-добри резултати от прилагането на Монте Карло алгоритмите. Изследванията по проекта допринасят за утвърждаване на новата тенденция така наречения „Green computing”, при който се повишава значението на оптималните алгоритми, прецизно настроени към наличната хардуерна и софтуерна архитектура.

Усилията на колектива, с който работя, са насочени и към спечелване на проекти от Европейската програма „Хоризонт 2020“. В момента съм ръководител на българския колектив в два проекта по тази програма.

Първият, VI-SEEM проект „Virtual research environment for regional Interdisciplinary communities in Southeast Europe and the Eastern Mediterranean“(https://vi-seem.eu/), има за цел да изгради интегрирана е-инфраструктурна платформа за научните общности в климатологията, наука за живота и културното наследство от Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие. За постигане на тази цел използваме съществуващите в региона високопроизводителни изчислителни ресурси, визуализационни ресурси и ресурси за съхранения на данни като създаваме и предоставяме услуги, софтуер и инструменти за тези научни общности.

Вторият, SESAME-NET „Supercomputing Expertise for SmAll and Medium Enterprise NETwork“ (https://sesamenet.eu/), цели чрез сформиране и разширение на една паневропейска мрежа, състояща се от високопроизводителни центрове и от малки и средни предприятия (МСП) с експертиза при експлоатация на високопроизводителни ресурси, за да се насърчи и подпомогне използването на тези ресурси от фирми в Европейската общност за подобряване на тяхната продукция и увеличаване на пазарния им дял.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми статия, която е в съавторство с моите колеги, е със заглавие „On the Parallelization Approaches for Intel MIC Architecture“, публикувана в  АIP (American Institute of Physics) Conference Proceedings, Vol. 1773, 070001 (2016), (http://dx.doi.org/10.1063/1.4964983).
В нея ние представяме подобрени версии на алгоритмите за бързо генериране на най-популярните редици за квазислучайни числа: редиците на Собол и Холтън, върху Intel MIC архитектури, в частност разглеждаме тяхното генериране върху изчислителни сървъри с Intel Xeon Phi 7120P копроцесори. Новият подход за генериране на тези редици позволява да се използват пълноценно всичките 61 ядра на съответния копроцесор. Изследвана е паралелната ефективност при включването на хипертрединга с 2 и 3 нишки към всяко ядро. Редиците на Собол и Холтън се използват при Квази-Монте Карло алгоритмите за задачи във финансовата математика и за задачи в редица други научни области, изискващи оценяване на многомерни интеграли и търсене на минимална/максимална собствена стойност на матрици от числа с голяма размерност.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Отговорът на този въпрос може да е твърде обширен, но ще отговоря накратко. Това, което прави живота интересен, е стремежът към познание. Докато този стремеж съществува, ще се развива и науката. Смятам, че бъдещето на науката в България е свързано с развитието на науката в световен мащаб и в частност, с развитието на науката в ЕС.

Как оценявате работата на екипа си?

Като отлична! В съвременните условия е много трудно да се работи в дадена научна област без добър колектив, без институционално сътрудничество на колективи на национално и международно ниво.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Младите хора, които се интересуват да работят в моята област са малко, независимо че имаме проекти, по които могат да работят допълнително. Освен това сме в добри контакти с чуждестранни учени, където имаме възможности да ги изпращаме на специализации. Основните причини да не предпочитат научната дейност в моята област са две: ниското заплащане и липса на добри перспективи за кариерно развитие в БАН.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Бих им напомнил един цитат на Паулу Коелю: „Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства“. Независимо, че науката е недофинансирана, съм оптимист и смятам, че нещата в близките 5-10 години ще се променят в положителна посока.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Необходимо е много малко – да се промени отношението на институциите, отговорни за развитието на науката в България към хората, занимаващи се с наука. Учените в момента са поставени в унизително положение. Много трудно е да мотивираш един млад човек да избере да продължи обучението си в редовна докторантура със стипендия 450 лева, при условие, че минималната работна заплата в България е 460 лева.

От интернет страницата на МОН всеки български учен може да се запознае с няколко важни документи, публикувани в държавен вестник и свързани с развитието на науката в нашата страна:

„Национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2020“, публикувана в Д.В., бр 62 от 12.08.2011 г.;

„Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност“(Д.В., бр.72, от 18.09.2015 г.);

„Национална Пътна Карта за Научна Инфраструктура“, приета с Решение № 569 от 31 юли 2014 година на Министерски съвет;

„Обновена Националана стратегия за развитие на научните изследвания 2025“, приета на  25 октомври 2016 г. с Решение № 900 на Министерския съвет.

Има и други документи като: Индикативен план на инвестициите; Оперативен план за периода 2017-2020г., Карта на научната инфраструктура в България  (http://horizon2020.mon.bg/?go=page&pageId=232) и др.

Ако страничен човек се запознае с тези документи, ще си помисли, че науката е от първостепенно значение за държавата, а всъщност държавните институции пишат концепции, стратегии, пътни карти, правилници и т.н., а след това „забравят“ да ги изпълняват. В тези документи е посочена необходимостта и пътищата за финансиране. Научният продукт обаче не е като плод и зеленчук, който трябва да се произведе, изнесе на пазара и да се продаде още в текущата година. Според мен дребните камъчета обръщат каруцата. Затова органите за управление на науката трябва плавно и постоянно да подобряват нещата. Например, да се създаде база данни за постигнатите(резултати от приключилите научни проекти, финансирани от държавата). През последните години чрез Фонд „Научни Изследвания“ бяха финансирани стотици проекти в редица тематични, инфраструктурни, билатерални и целеви конкурси за университетите и младите учени. Това са всъщност конкурсните сесии през 2009, 2010, 2012 и 2014 година.  Последната конкурсна сесия беше през 2016. В момента никой не може да намери информация на интернет страницата на фонда за постигнатите резултати от приключилите проекти. Нещо повече – липсва дори елементарен списък на спечелените проекти със съответните ръководители и колективи. Погледнете дори интернет страницата на ESFRI:  http://www.esfri.eu/national-roadmaps. Там все още стои старият вариант на Националната пътна карта за изследователски инфраструктури от 2010 година.

Приет е „Правилника за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност“, а университетите и институтите на БАН си имат собствени правила за оценка и атестация на учените. Като резултат от приложението на този Правилник, съответните научни институции могат да се категоризират в групи. Например, университетите могат да се разделят в 3 групи, както е в САЩ: (1) научноизследователски-образователни, (2) образователно-научноизследователски и (3) образователни. На базата на тази категоризация да се определят и праговете на заплатите на учените – професори, доценти, асистенти. Аз лично нямам спомен някой университет/институт да е обявил позиция за доцент/професор и да е посочил размера на заплатата, както се прави в западните страни и в САЩ. В момента конкуренция има само когато се кандидатства за академик или член-кореспондент.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да пътувам и да се запознавам с историята на различните градове, които посещавам в Европа и света. В свободното си време чета художествена литература и посещавам спортни мероприятия.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: