Интервю с Траянка Григорова, клиничен психолог

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Траянка Григорова и съм редовен докторант към ИИНЧ БАН. По образование съм клиничен психолог и съм практикуващ психотерапевт.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

ИИНЧ е институт, който е ориентиран към провеждане на психологични и демографски изследвания, целящи разкриване на закономерностите и факторите за развитие и възпроизводство на българското население, а също за психологично развитие и реализация на отделния човек. Приоритети в научноизследователската дейност на ИИНЧ са:


РЕКЛАМА:

***

Структурни промени в населението вследствие на понижената раждаемост, остаряването, вътрешната и външната миграция, дестабилизирането на семейната институция, заболеваемостта и други демографски предизвикателства;

Промени в демографското поведение на населението в България: Теории, методологии и емпирични анализи в условията на икономическа и демографска криза;

Интеграционни процеси и националната идентичност във връзка с глобализацията, етническото и религиозното многообразие и повишената мобилност на населението;

Личностният потенциал за развитие, учение и адаптация през целия живот и създаване на практически подходи за подобряване на качеството на живот.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

След завършване на моето образование, в продължение на близо 7 години работех като клиничен психолог в различни клинични звена и институции, имам опит в работа с пациенти от пълния спектър на психопатологията с възрастни и деца. В този период се зароди моя интерес към пациенти със психосоматични заболявания и механизмите, които човек използва, за да се справи и избяга от психичната болка и болезнените и негативни чувства и преживявания. Така през 2015 г. реших да се явя на кандидат- докторантски конкурс в ИИНЧ и да изследвам интересните за мен области от човешкото функциониране, не само през призмата на консултативната и терапевтична работата с конкретен субект, но и от една по-глобална, научна гледна точка.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация е свързана с представянето на доклад в рамките на Втория конгрес по клинична психология с международно участие, който се състоя в София в края на 2016г. Публикацията ми е със заглавие: „Алекситимия – липсата на думи за чувствата”. В него правя опит да представя етапите на формиране и развитие на конструкта алекситимия. Този конструкт е изграден от три основни фактора. Първият се отнася до способността на човек да идентифицира и дискриминира собствените си чувства и емоции, както една от друга, така и от тесните усещания, придружаващи емоционалния араузъл. Вторият е свързан с възможността за изпитваните чувства да бъдат формулирани ясно и разбираемо за другите. Третият компонент, с който се асоциира алекситимия, е външно-ориентираното мислене. Много изследователи свързват алекситимия с проявата на различни заболявания, в това число и психични разстройства, а моят интерес е фокусиран предимно върху клинични популации от пациенти със свръх тегло и затлъстяване.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Докато има хора, достатъчно любопитни и търсещи – науката има бъдеще. Моята гледна точка е свързана със следването на собственото ми желание да си отговоря на много и различни въпроси, свързани с човешкото функциониране, а един от пътищата за достигане до отговорите е „правене” на наука.

Как оценявате работата на екипа си?

Аз съм докторант и екипът ми е моят научен ръководител доц. Максимка Рашева, в чието лице виждам човек с опит, от когото мога да почерпя знания, и наставник, който ми дава свобода да следвам своите области на интереси.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Смятам, че това е въпрос на лична преценка и не бих се поставила в позиция да напътствам някого, но ако човек иска нещо и го иска много, то път към постигането му винаги има, а щом има желание има и смисъл.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Конкретни промени в областта на науката според мен, биха били естествено следствия от промяната на мислене, приоритети и ценности на обществото ни като цяло. Всичко друго е промяна на парче.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

За мен клиничната и терапевтична работа продължава да е основна. Все повече се интересувам от обществените процеси и това как аз, като член на това общество, мога да допринеса за промяна към по-добро, на база своята експертиза и опит. Това беше и причината да учредя фондация с нестопанска цел в полза на обществото, която се стреми да работи с цел промоция на психично здраве на хората от общността, семействата и качеството на техните взаимоотношения и сплотеност, както и да подпомага процесите на включеност на маргинализирани членове на обществото. В свободното си време обичам да чета, любител съм на театър, джаз, йога и не на последно място зимни и водни спортове.


Европейска нощ на учените 2022 г.: