100 лица зад българската наука Интервю Космически науки Наука 

Интервю с Евгени Семков

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Евгени Семков. Роден съм в София, където съм завършил гимназия, а след това Физическия факултет на Софийския университет, със специализация по астрономия.

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

От 1987г. като аспирант започнах работа в БАН в тогавашната Самостоятелна секция по астрономия с Национална астрономическа обсерватория. От 1995г. ние получихме статута на институт в структурата на БАН и сега се наричаме Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория. Институтът има за мисия фундаментални научни изследвания в областта на астрономията и астрофизиката. А това означава получаването на нови знания за Вселената, за света, в който живеем, и за процесите, които наблюдаваме при кометите, астероидите, звездите, звездните системи, галактиките и квазарите.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Интересът ми към астрономията е от ученическите ми години. Тогава с голямо желание четях научно-фантастичните книги, които се публикуваха в България. Този интерес към приключенията и необятната Вселена предопредели и бъдещата ми професия. Тъй като не ми беше ясно как се става космонавт, реших да се занимавам с астрономия. Постепенно започнах да търся и по-сериозни, научнопопулярни книги, от където вече можеше да се научи много за астрономическите обекти. По това време нямахме интернет, но за щастие имаше много книги по астрономия на руски език, включително и преводни, от западни автори. Като студент във Физическия факултет не съм имал съмнение в каква специалност да кандидатствам.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Нашият институт има два одобрени проекта в конкурса за фундаментални научни изследвания – 2016г., на единия от които съм ръководител. Темата на ръководения от мен проект е “Пренос на маса и ъглов момент в астрофизиката” и в него участват повече от половината учени в института. Този проект е едно обобщение и продължение на няколко от научните проекти, разработвани при нас. Финансирането, което ще получим по двата проекта, ще ни даде глътка въздух в изключително сложната финансова ситуация, в която се намираме. Българската наука е във финансов колапс и всички допълнителни средства помагат за нейното оцеляване.

От друга страна, фундаменталните научни изследвания нямат непосредствено влияние върху живота на обикновения човек. Техните резултати се прилагат в практиката след десетки, а понякога и след стотици години. Но без да развиваме основните научни направления, ние ще загубим както връзката на науката с приложните изследвания, така и връзката ѝс висшето образование. Фундаменталните научни изследвания наистина са основата на всяко познание, а най-фундаменталната наука е астрономията.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната статия, която изпратихме заедно с колегите ми за публикуване, е: Optical light curves of FUor and FUor-like objects. По принцип всички наши публикации са на английски език, за да са достъпни за колегите ни извън България. Иначе няма смисъл да пишем на български – само няколко човека ще разберат написаното. Но накратко това, което съдържа статията, е изследване на процесите, при които се образуват звездите и планетните системи. Оказва се, че около половината от масата на новообразуваните звезди се акумулира в тях при процеси на засилена акреция от околозвезден диск. Всички млади звезди имат около себе си дискове, в които се натрупва междузвездна материя и в един момент тази материя започва да пада върху звездата. Ние наблюдаваме този процес като избухване, при което блясъкът на звездата се увеличава няколкостотин пъти за период от десетки години. Такова явление се случва многократно, като звездата става все по-масивна и с по-висока температура. В същото време, при този процес околозвездният диск започва да се фрагментира и в него се зараждат ядрата на бъдещите планети.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката е бъдещето на човечеството, без наука развитието на обществото и технологиите е невъзможно. Ако България иска да бъде модерна държава, част от обединена Европа, няма как да не развива научния си потенциал. Така че аз съм оптимист, че науката в България ще се развива. Въпросът е кога най-после нашите политици ще осъзнаят това и ще се убедят в ползата от адекватна научна политика. Надявам се, още в близко бъдеще да бъдем управлявани от по-интелигентни и по-образовани политици, които да разбират ползата от наука и научни изследвания.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Ако трябва да оценявам работата на учените в нашия институт, то тя е на добро световно ниво. Ние успяваме да публикуваме резултатите си в някои от най-престижните астрономически списания с висок импакт фактор. При условията, в които работим, това е много добро постижение, което се дължи на добра преценка на нашите сили и възможности. Важно е да си поставяш изпълними цели, да правиш това, което е възможно, а не това, което е много атрактивно, интересно и престижно, но ние нямаме възможността да го реализираме. С толкова малко пари, с които разполагаме, да се получават конкурентни на световните, научни резултати, си е направо чудо.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, все още има млади хора, които искат да работят при нас. На нас би ни се искало да са повече. Да имаме примерно по 3-4 кандидати за всяко докторантско място, както беше преди тридесетина години. Но такива са реалностите у нас. Доходите на учените са изключително ниски и това демотивира младите хора да работят в тази област. Но все пак астрономията е много привлекателна наука и ентусиазмът, с който работят нашите по-млади колеги, им дава сили за успехи.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ако се колебаят няма смисъл да се захващат изобщо. За да е успешна работата в науката, човек трябва да бъде убеден, че това е неговото призвание. Изглежда по-лесно е да се потърси работа в чужбина, но конкуренцията в престижните институти и университети на Запад е изключително силна и само най-добрите успяват да продължат кариерата си там.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Според мен необходимо е коренно да се промени системата на финансиране на науката и висшето образование. Необходимо е да бъде разделено институционалното от проектното финансиране, като последното премине на конкурсен принцип. Държавата трябва да е наясно с броя на научните институти и изследователски университети, както и с техния персонал. От държавната субсидия трябва да бъдат осигурени нормални условия за работа на учените. Това са парите за заплати, за инфраструктура (сгради, кабинети, зали, аудитории и др.), за комунални разходи (отопление, електроенергия, горива, вода и др.). Останалите разходи, а именно: за уникална научна апаратура, за участие в международни научни проекти и научни форуми, за публикуване на книги и научни статии и др., трябва да бъдат разпределени на конкурсен принцип. Конкурсите може да са както вътрешни за БАН и университетите, така и конкурси на Фонд научни изследвания, на министерствата, по оперативни програми, по двустранни спогодби и сътрудничества и др. Но за да стане това, трябва първо да има адекватен бюджет за наука.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Вече почти не ми остава време за четене, сега гледам повече филми. Обичам спорта, тренирал съм лека атлетика като аматьор, харесвам също ските, плуването, футбола. Любимата ми музика е също от преди много години: Дийп Пърпъл, Юрайа Хиип, Рейнбоу, Пинк Флойд. Обичам да пътувам и често ми се налага да го правя, ако не в чужбина, поне до обсерваторията ни Рожен в Родопите.

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts