Интервю с д-р Деница Згурева: По-голяма свобода на човешкия мозък и дух от тази, която дава науката, няма никъде другаде

Деница Згурева – учен-мечтател, учен-новатор, учен-революционер в топлоенергетиката?

Доктор по специалността „ТЕЦ и ЯЕЦ“ съм. Завърших своята редовна докторантура в катедра „Топплоенергетика и ядрена енергетика“ към Технически Университет – София. Към настоящия момент съм преподавател в същия университет, но в друго звено – Колеж по енергетика и електроника.

Позволявам си тези определения за мечтателство, новаторство и революционерство, защото Вашата тема на докторантската Ви работа предполага всичко това. Ще създаде ли България за първи път в света ТЕЦ с нулеви емисии?

Безспорно практическата реализация на подобен проект би била революционно решение, свързано с мерките за опазване на околната среда при производството на електроенергия. Тук, обаче, е мястото да се разграничи научната работа като такава, извършвана в лаборатория и прилагането на подобна технология в реални мащаби. Определено, резултатите, получавани при научни изследвания, са основна предпоставка за по-нататъшно развитие, но пътят е много дълъг. Практиката и историята ни показват, че това, което виждаме днес с очите си като работеща технология, се е изследвало в някоя университетска лаборатория преди 20, а понякога дори преди 50 години.  


РЕКЛАМА:

***

Разкажете за екипа, с който работите. Такава амбициозна цел няма как да се постигне от един млад учен, бил той и най-талантливият.

Водещият учен в нашия екип е научният ми ръководител – доц. Силвия Бойчева. Тя е от българските учени, чиито имена са добре известни в европейската научна общност. Благодарение на това, а и на факта, че темата е интердисциплинарна, в разработването ѝ се включиха много млади и опитни учени от ТУ-София, ХТМУ и от няколко института на БАН. Съдействие при обработката и анализирането на резултатите съм получавала и от колеги, които работят извън България.  

Как една такава значима научна работа може да получи практическа реализация?

Както вече споменах, пътят на изследванията от лабораторията към индустрията е много дълъг. Разбира се е също така и интересен. Когато говорим за мащаби на приложение, каквито са тези в една реална ТЕЦ, трябва да имаме предвид както големите размери на една подобна инсталация, така и нейната сложност. Това, което ние сме получили дотук в нашата научна дейност и резултатите от многобройните експерименти, е основа за по-нататъшната реализация на технологията. Пътят на подобни решения след лабораторията минава през изграждане на пилотна установка, извършване на редица експериментални процедури върху нея и последващо вторично мащабиране към реална инсталация. На пръв поглед изглежда последователно и лесно изпълнимо, но съвсем не е така. В лабораторията ние работим с количества от грам вещество, докато в работещите централи говорим за тонове маса. Енергията, която използваме в лабораторията е електрическа и идва от общото ел. захранване, тъй като не ни е необходима повече енергия, отколкото за приготвянето на едно ястие, например. В реалната инсталация необходимата енергия е с порядъци по-висока. Правя тези уточнения, за да премина към същността на моя отговор. За да се стигне до практическа реализация на тази технология, е необходимо да се извърши екипна изследователска и техническа работа от специалисти, като: машинни инженери, химици-технолози, технолози в част топлоенергетика, специалисти в областта на автоматиката и управлението на процесите, електроинженери и други. Освен труда на висококвалифицирани специалисти, разбира се, основен фактор за реализацията на тази научна работа е финансовото обезпечаване на изграждането на пилотна инсталация и извършването на последващи експериментални дейности.

Как комуникирахте идеята и работата с бизнеса? Проявиха ли българските ТЕЦ-ове интерес?

Колебая се как да отговоря на този въпрос, за да не изпадна в ненужни конфронтации или без да искам да политизирам темата. На частта от въпроса „как“, бих отговорила – трудно. По отношение на интерес, такъв беше проявен от чуждестранна фирма, собственик на ТЕЦ в комплекса „Марица – Изток“.  

Смятате ли, че ако подобна разработка беше направена в чужбина, щеше да има по-бърза реакция и вече щеше да се прилага?

Предполагам, че е възможна по-бърза реакция по отношение на развиването и мащабирането на подобна инсталация в някоя от развитите страни членки на Европейския съюз или в САЩ. По отношение на мащабното приложение, такова би имало навсякъде в момента, в който е регламентирано от местната законова уредба. Независимо от типа технология за опазване на околната среда в промишлено предприятие и нейната ефективност, тя представлява допълнителна инвестиция и експлоатационен разход за едно предприятие, чиято цел на първо място е търговията. От гледна точка на бизнеса и производителите, намирам за съвсем естествено въвеждането на подобна технология да се отлага до последния момент.   

Научните награди и признания помогнаха ли за реализацията на проекта?

Първо бих искала да изкажа своята благодарност на всички организации, които оцениха тематиката и вложения в нея труд. Научните признания, които получих от Института по физикохимия към БАН, от Национално дружество „Екологично инженерство и опазване на околната среда“ NATO advanced study institute, допринесоха изключително много за популяризирането на темата сред широка научна общност и създаването на контакти с български и европейски учени, които след това ми помагаха при анализирането на експерименталните резултати. Отличието и паричната награда, която получих от Българското ядрено дружество, от една страна помогна финансово за реализирането на част от изследванията, а от друга предизвика интерес към приложението на синтетичните зеолити в ядрената енергетика, което се оказа и предпоставка за разширяване на научноизследователската ни дейност и в тази посока. Най-сериозен принос към финансовото обезпечаване на извършване на експерименти, а и популяризирането на получените резултати пред международна научна аудитория, има спечелената от мен стипендия за докторанти на финансова група Карол. Благодарение на тази награда и на подхода ѝ на представяне от страна на Карол, темата стана популярна сред изключително широка аудитория, което ми донесе редица нови запознанства с много интересни хора, с част от които пътищата ни се пресякоха в работен аспект.       

 

Колко публикации имате по темата?

По темата имам около 20 публикации, отпечатани в различни научни формати като реферирани научни списания, международни списания, глави от книги, сборници от научни конференции, български научни списания и научнопопулярни издания.

Какъв е интересът на международната научна общност?

Интересът, чисто в научноизследователски аспект, е голям. Вече имаме колеги от Европа, с които работим интензивно по съвместни проекти в тази област. Представянето на тематиката на международни научни форуми винаги е предизвиквало сериозен интерес и е било повод за продължителни дискусии.   

Как се насочихте към науката?

Доза любознателност, доза любопитство и доза спортен хъс… Към тях добавяме вдъхновяващ ръководител, пълен със знания и идеи… Et voila! 

Сама ли избрахте тема на научната си работа или беше определена от университета?

Темата ми беше предложена от моята ръководителка още при разработване на магистърската ми дипломна работа. След като още тогава получихме първоначални обнадеждаващи резултати, разширихме обхвата и си поставихме амбициозна цел.

Кандидатствала ли сте за одобрение на проект във Фонд научни изследвания?

Кандидатствали сме три пъти с тази тема, в партньорство с колеги от други университети и институти, но не сме се класирали сред финансираните проекти. През 2013 година спечелихме финансиране на проект със сходна тематика за двустранно сътрудничество със Словакия. Парите за първия етап получихме преди два месеца, т.е. с три години и половина закъснение и в момента работим по този проект.     

Как според вас добрите научни разработки може да стигнат до практическа реализация? Как трябва да се случва комуникацията с бизнеса или организации, които биха инвестирали в даден проект?

Сигурна съм, че с разсъждения и препоръки по тази тема може да се издаде книга… От няколко томаJНе мисля, че има еднозначен отговор. Зависи изключително много от вида и приложението на една научна разработка. Не случайно електронната техника се развива с такива темпове. Именно, защото проектирането, изграждането, прототипирането и серийното производство на един чип са процеси, които се случват в рамките на няколко месеца. Когато говорим за изгаряне на стотици тонове въглища на час само от една парогенераторна инсталация или за осигуряване на ядрена безопасност при производство на електроенергия или при съхраняване и обезвреждане на радиоактивни отпадъци, би било несериозно да искаме или очакваме скорострелна реализация на една научна разработка. В моите представи, идеалната работеща система за внедряване на научни изследвания в практиката включва: добре оборудвани лаборатории към университетите и институтите, реално функциониращи научно-развойни отдели към индустриалните предприятия и силна държавна политика, насочена към стимулирането и финансирането на иновации, както и изградена мрежа на постоянна, бърза и ефективна комуникация между отделните звена. Подобно на културата на поведение в обществото, смятам, че се нуждаем и от култура на работа.    

Има ли интерес във Вашата научна област от страна на младите хора?

Интерес има и по моя преценка е голям. Вълнението от получаването на неизвестни до сега отговори и откриване на причините за възникване на дадено явление, е голямо за всеки човек, особено за младите и любопитни хора.

Като човек, който иска да постигне революционна промяна в работата на ТЕЦ, как виждате бъдещето на топлоенергетиката у нас?

Реалистично, виждам, че топлоенергетиката има бъдеще у нас, а оптимистично – виждам светло бъдеще. Несъмнено изгарянето на органични горива ще остане основна първична технология за производство на енергия у нас. В по-голямата част от българските ТЕЦ непрестанно се извършват дейности по модернизация на оборудването, като се въвеждат и нови технологии, които са в унисон с европейските стандарти.  

Българските постижения в областта ще бъдат ли сред най-добрите световни?

Областта е доста обширна и далеч не включва само мерките по опазване на околната среда. Погледнато в исторически план, български учени и технолози са допринесли много за развитието на топлоенергетиката. Зад всяко съоръжение, което работи в такива големи мащаби, стои работа на много хора. Доста грешно е виждането на мнозина, че всеки един резултат, постигнат в лабораторията, трябва директно да влезне в индустрията или ако не  се интегрира, значи не струва, но това съвсем не е така. Характерна особеност на научната дейност е именно това, че един екип постига даден резултат, който служи за основа на следваща разработка и т.н. Всяко велико научно откритие, каквито често цитираме, като тези на Мария Кюри, Айнщайн, Никола Тесла и други, има своята предистория и е постигнато именно благодарение на труда и резултатите, получени от техни предшественици. В този ред на мисли, бих могла да кажа, че български научни изследвания са базисни за много световни постижения в най-разнообразни области.

Ще патентовате ли разработката си?

Надявам се да стигнем до патент, но особеното на тази разработка е, че тя може да бъде патентована само за българския пазар, тъй като изведените зависимости са на база конкретен състав на въглищата, характерен за нашите най-големи находища. Цялостната технология, засягаща и улавянето на въглероден диоксид, би могла да се патентова и с по-широк обхват.

Може ли да бъде въведен международен стандарт на базата на вашите научни разработки?

Ако се създава международен стандарт за оползотворяването на твърди отпадъци от изгаряне на въглища, постигнатите от нас резултати биха могли да се използват, тъй като имаме изведени и доказани много зависимости по отношение на синтеза на зеолити от летяща пепел. Приложението на различните зеолитни структури не би следвало да подлежи на стандартизация, каквото се явява и улавянето на въглероден диоксид. Технологичните решения, които се внедряват в индустрията, също не са стандартизирани. Всеки консуматор на такава инсталация е свободен да избере нейната технология на работа – необходимо е да поддържа нормативните изисквания за нива на изпускани компоненти в атмосферата и отделните прибори и елементи на системата да са стандартизирани, но не и самата технология.

Мислите ли, че в България учен може да постигне резултати и признание като свой колега от водещ световен научен център?

В България се работи много трудно в научната сфера и човек трябва да бъде силно мотивиран, за да устои на всички перипетии. Въпреки това имаме стотици примери за български учени от най-различни области, които са постигнали изключителни резултати и са получили признанието на световната научна общност. Не знам дали за съжаление или за щастие, но добрите български учени получават признание основно от чуждестранни институции.

 

Обмисляте ли допълнително обучение или работа в чужбина?

Всякакъв вид практики, обмени, обучения и съвместни дейности с колеги извън България приемам с радост. Никога не съм обмисляла възможността за постоянна работа и живот извън страната, не смятам и че някога ще го направя. 

Каква е Деница Згурева като майка? Имате две деца и успявате да съчетавате научната работа с грижите за семейството.

Работата и семейството не би трябвало никога да са в тежест едно на друго или да си пречат. За мен и двете са удоволствие. Каква съм като майка… Традиционна майка от 80-те години, ако може така да се изразя JХаресвам начина, по който моите родители са ме отгледали и възпитавали и се опитвам да прилагам същото към моите деца, разбира се, съобразявайки се с новостите на 21 век. JРед, дисциплина, свобода, самостоятелност, разнообразие, общуване, забавление, движение, музика, танци и забавни опити по химия за малки деца – това получават децата ми от мен като майка.    

Какви са любимите Ви занимания извън лабораторията?

Предпочитам да прекарвам повече време навън с децата да пътуваме и да си осигуряваме разнообразие с различни дестинации и дейности. Като персонални любими занимания, обичам да чета криминални романи, да се занимавам с приложно изкуство и да подреждам. J

Освен ТЕЦ с нулеви емисии, за какво още мечтаете?

Следващата ми лабораторна мисия, която съм замислила е свързана с обезвреждането и дълговечното съхранение на радиоактивни отпадъци. Така ядрените централи ще се превърнат в най-екологичните и възобновяеми производители на електрическа и топлинна енергия. J

Каква е следващата стъпка в кариерното Ви развитие?

Следващата стъпка след докторантурата и защитата на дисертационен труд вече е факт. От няколко месеца работя в Колежа по енергетика и електроника към ТУ-София като преподавател по специални дисциплини в областта на топлоенергетиката. Работата със студенти е много вдъхновяваща и всяка следваща стъпка в кариерата ми смятам, че ще е посветена на тяхното мотивиране за получаване на знания и участия в научни разработки.

Ако имате възможност с три изречения да мотивирате умни млади хора да се занимават с наука, какво ще им кажете?

По-голяма свобода на човешкия мозък и дух от тази, която дава науката, няма никъде другаде. Да намериш неоткрито до момента решение на даден проблем или причина за възникване на някакво явление, е по-хубаво от това да намериш чакания цяла година подарък под елхата. В научните среди човек се среща и общува с образовани хора, които знаят какво искат и как да го постигнат.

Интервюто взе Милена Петкова


Европейска нощ на учените 2022 г.: