July 5, 2020
Начало » 100 лица зад българската наука Интервю НАУКА

Интервю с Димитър Стойков

Денис Топов публикувано на май 23, 2018
0


Бихте ли се представили на нашите читатели?

Да, Димитър Стойков, главен асистент.

В коя научна организация работите и с какво се занимава тя?

Служител съм в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Българска академия на науките (ИБЕИ, БАН). ИБЕИ-БАН е научна организация, в която се ръководят и осъществяват проучвания от национален и наднационален мащаб в областта на теоретичните и приложни страни от следните направления: екология, биоразнообразие, опазване на околната среда, както и устойчиво ползване на биологичните ресурси. Изследванията и дейността на научния състав са насочени основно в подготовката и обучението на квалифицирани кадри в областта на ботаниката, микологията, зоологията, екологията, хидробиологията, консервационната биология, генетиката на околната среда, еволюционната биология и други сродни научни направления. Повече подробности може да намерите на институционалния адрес на ИБЕИ, БАН – www.iber.bas.bg.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Интересът ми към биологията като научна дисциплина датира още от гимназиалните години (1988-1991 г.), но по-специално се насочих към областта на Микологията след 1995 г. – в Биологическия факултет на Софийския Университет „Св. Кл. Охридски”, под вещото ръководство на хоноруваните преподаватели, ръководили лекционния курс Микология, и практическите занятия, провеждани през време на следването ми – доц. д-р Симеон Ванев и доц. д-р Виолета Факирова (Институт по ботаника при БАН).

 Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд „Научни изследвания” и ако има, на каква тематика е, и какви ползи ще има от него за науката и живота на обикновения човек?

Не съм кандидатствал с проекти в последната сесия на Фонд „Научни изследвания“, 2016 г.

С какво заглавие е последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация от м. юли тази година има заглавие First report of Didymella curtisii (Didymellaceae) on Pancratium maritimum in Bulgariaи в нея се съобщава първо находище в района на Южното Черноморие на паразитна гъба, причиняваща болестта „червени листни петна”‚ или „червен листен пригор” по листата на пясъчната лилия (растение от сем. Амарилисови). Пясъчната лилия (Pancratium maritimumL.) е растителен вид, който фигурира с категорията „Застрашен“ в последното издание на Том 1. Растения и гъби. Червена книга на Република България(Д. Пеев и др., ред. кол., 2015 г.). В публикацията е направено кратко описание на гъбата, има и морфологично сравнение на макроскопски, микроскопски белези – изследвани спори от български материал, с такива на материали на вида от Великобритания, получени с любезното съдействие на г-жа Angela Bond – ръководител на Микологичната Колекция, K(M) към Кралските Ботанически Градини, Кю (Англия).

Има ли бъдеще науката в България?

През последните години бяха обновени и изградени нови модерни лаборатории и научни центрове на различни места в страната, чрез финансиране от проекти на Европейски фондове. Докато има ученици и студенти, жадни за знания и развитие, надежда за бъдещето на науката и образованието ни винаги ще има. Според мен трябва да се помисли за това по-отрано, още в гимназиалния етап на образование, и при подготвянето на младите кадри за университетските степени. Не бива да се изключва и нуждата от промяна към по-високо финансово възнаграждение на преподавателите и младите специалисти в научните институции. Това би ги стимулирало в значителна степен да останат да се занимават и да правят наука в България.

Как оценявате работата на екипа си?

На много добро ниво, с проектно сътрудничество и редица публикации в съавторство.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Има единици млади специалисти, които искат да се занимават с наука в областта на Микологията като направление. Правят дипломни работи в магистърската програма на СУ, и после идват при нас. Но това зависи от преподавателите и личните интереси на студентите.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Всеки да се стреми да следва мечтите и да сбъдва желанията си. В настоящия момент не мога да ги посъветвам нито с „да“, нито с „не“.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се промени отношението на ръководните Държавни институции. Проектните финансирания са определени за кратък времеви интервал. Затова те имат временен характер, както и свързаните с тях приходно-разходни финансови ресурси.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Не, занимавал съм се в свободното си време (частично) със селскостопанска дейност в провинцията, но основно работя в научната област. Сред хобитата бих посочил музика, туризъм, пътувания в страната. Обичам да се виждам с добри приятели, да ходя на кино, на концерти, в планината, сред природата.

Интервюто взе Денис Попов, 12 г.




Актуално
Как да работи изкуственият интелект?
bgnauka юли 2, 2020
От небесата на планетата WASP 76b може би вали метал
bgnauka юни 30, 2020
Прочети още
- Advertisement -

Вие четете
Интервю с Димитър Стойков
Сподели 0 коментара
- Advertisement -


Получи имейл при нов подкаст и брой на БГ Наука

Получавате на имейла си всеки нов пост свързан с подкаста и всеки нов брой на БГ Наука.