December 14, 2019
Начало » 100 лица зад българската наука Интервю НАУКА

Интервю с Димитър Стойков

Денис Топов публикувано на май 23, 2018
0


Бихте ли се представили на нашите читатели?

Да, Димитър Стойков, главен асистент.

В коя научна организация работите и с какво се занимава тя?

Служител съм в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, Българска академия на науките (ИБЕИ, БАН). ИБЕИ-БАН е научна организация, в която се ръководят и осъществяват проучвания от национален и наднационален мащаб в областта на теоретичните и приложни страни от следните направления: екология, биоразнообразие, опазване на околната среда, както и устойчиво ползване на биологичните ресурси. Изследванията и дейността на научния състав са насочени основно в подготовката и обучението на квалифицирани кадри в областта на ботаниката, микологията, зоологията, екологията, хидробиологията, консервационната биология, генетиката на околната среда, еволюционната биология и други сродни научни направления. Повече подробности може да намерите на институционалния адрес на ИБЕИ, БАН – www.iber.bas.bg.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Интересът ми към биологията като научна дисциплина датира още от гимназиалните години (1988-1991 г.), но по-специално се насочих към областта на Микологията след 1995 г. – в Биологическия факултет на Софийския Университет „Св. Кл. Охридски”, под вещото ръководство на хоноруваните преподаватели, ръководили лекционния курс Микология, и практическите занятия, провеждани през време на следването ми – доц. д-р Симеон Ванев и доц. д-р Виолета Факирова (Институт по ботаника при БАН).

 Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд „Научни изследвания” и ако има, на каква тематика е, и какви ползи ще има от него за науката и живота на обикновения човек?

Не съм кандидатствал с проекти в последната сесия на Фонд „Научни изследвания“, 2016 г.

С какво заглавие е последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация от м. юли тази година има заглавие First report of Didymella curtisii (Didymellaceae) on Pancratium maritimum in Bulgariaи в нея се съобщава първо находище в района на Южното Черноморие на паразитна гъба, причиняваща болестта „червени листни петна”‚ или „червен листен пригор” по листата на пясъчната лилия (растение от сем. Амарилисови). Пясъчната лилия (Pancratium maritimumL.) е растителен вид, който фигурира с категорията „Застрашен“ в последното издание на Том 1. Растения и гъби. Червена книга на Република България(Д. Пеев и др., ред. кол., 2015 г.). В публикацията е направено кратко описание на гъбата, има и морфологично сравнение на макроскопски, микроскопски белези – изследвани спори от български материал, с такива на материали на вида от Великобритания, получени с любезното съдействие на г-жа Angela Bond – ръководител на Микологичната Колекция, K(M) към Кралските Ботанически Градини, Кю (Англия).

Има ли бъдеще науката в България?

През последните години бяха обновени и изградени нови модерни лаборатории и научни центрове на различни места в страната, чрез финансиране от проекти на Европейски фондове. Докато има ученици и студенти, жадни за знания и развитие, надежда за бъдещето на науката и образованието ни винаги ще има. Според мен трябва да се помисли за това по-отрано, още в гимназиалния етап на образование, и при подготвянето на младите кадри за университетските степени. Не бива да се изключва и нуждата от промяна към по-високо финансово възнаграждение на преподавателите и младите специалисти в научните институции. Това би ги стимулирало в значителна степен да останат да се занимават и да правят наука в България.

Как оценявате работата на екипа си?

На много добро ниво, с проектно сътрудничество и редица публикации в съавторство.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Има единици млади специалисти, които искат да се занимават с наука в областта на Микологията като направление. Правят дипломни работи в магистърската програма на СУ, и после идват при нас. Но това зависи от преподавателите и личните интереси на студентите.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Всеки да се стреми да следва мечтите и да сбъдва желанията си. В настоящия момент не мога да ги посъветвам нито с „да“, нито с „не“.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се промени отношението на ръководните Държавни институции. Проектните финансирания са определени за кратък времеви интервал. Затова те имат временен характер, както и свързаните с тях приходно-разходни финансови ресурси.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Не, занимавал съм се в свободното си време (частично) със селскостопанска дейност в провинцията, но основно работя в научната област. Сред хобитата бих посочил музика, туризъм, пътувания в страната. Обичам да се виждам с добри приятели, да ходя на кино, на концерти, в планината, сред природата.

Интервюто взе Денис Попов, 12 г.




Автор

Денис Топов


Актуално
Институт по механика (отчет на БАН 2018 г.)
bgnauka декември 12, 2019
Цветелина Сариева: Как се виждам в света на науката и технологиите
rossy.tashkova декември 12, 2019
Прочети още
avatar
  Subscribe  
Извести ме

Вие четете
Интервю с Димитър Стойков
Сподели 0 коментара