Интервю с Кристина Ваклинова – доктор по физика

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Кристина Ваклинова и съм доктор по физика.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Работя в института „Макс Планк“ за физика на твърдите тела в Щутгарт, Германия. Научните работници, сред които кандидат-доктори, доктори и професори, се занимават с фундаментална наука.


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

В първата година от четиригодишния бакалавър в Mount Holyoke College, САЩ, студентите имат възможността да посетят лекции от различни области, преди да вземат решение с кой предмет искат да се занимават. След като посетих няколко лекции по математика, статистика и астрономия, реших да продължа в тази насока и така завърших с двоен бакалавър по астрономия и статистика. Логичното продължение беше магистратура, за която се преместих в университета в Щутгарт, който предлага международна магистърска степен по физика на твърдите тела. Магистратурата по физика отваря врати в две посоки – в академичните среди с цел докторантура или в индустрията в множество консултантски фирми и автомобилни концерни.

Разкажете ни повече за последния Ви проект, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?
Проектът, по който работих в рамките на докторантурата ми, се базира на нов вид материали, наречени топологични изолатори. Характерно за тях е, че те са изолатори във вътрешността си, но на повърхността са отлични кондуктори със специални свойства. Едно от тях е свързано със свойството на електроните, наречено спин. Ако спиновете в един материал са ориентирани в една и съща посока, материалът е феромагнит. Твърдите дискове и RAM паметта се базират на манипулацията на магнетизацията в тези материали. В топологичните изолатори ориентацията на спиновете може да се манипулира в електрически ток, което отваря нови възможности за по-ефективно съхранение и обработване на информацията.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация изучава хетероструктура, базирана на двуизмерния материал графени топологичния изолатор bismut telurid selenid.Целта беше да се демонстрира целево ориентиране на спиновете в електрическия ток чрез специалните свойства на топологичния изолатор и детектирането им в графен.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Нанотехнологията е предизвикателна област, която изисква най-съвременни съоръжения (като мощни микроскопи), които дават възможност да се видят материали на атомно ниво или разпръскване на толкова малки енергии, че да трябва да се замразят вибриращи атоми, за да е възможно тяхното проследяване. Съответно е необходимо значително финансиране, за да се осигури функционирането на нанотехнологични лаборатории.

Как оценявате работата на екипа си?

Работата в екип е от съществено значение за научния успех. Всяка публикация е продукт на упоритата работа на експериментатори и теоретици. Освен това, много ценни идеи идват по време на активно обсъждане с колегите.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, определено. На международно ниво докторантурата по физика е много по-престижна и уважавана професионална стъпка.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Средната заплата в Българската академия на науките е с 300 лева по-ниска от средната заплата за страната. Един докторант в България получава около 700-800 лева (стипендията, която получават докторантите е в размер на 450 лева – бел.ред.), в Германия – 3,200 лева, четири пъти повече. Това е достатъчен отговор на въпроса.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

В момента България не е атрактивна опция за млади учени, най-вече поради липсата на конкретна стратегия и адекватно финансиране. Това важи особено за науки като физиката и астрономията, където научни работници от години се борят за адекватно финансиране и уважение. Докато това не стане реалност и не се разработи ефективна стратегия за мотивиране на млади хора и задържане на научни работници в страната, не мисля, че науката в България има шанс за оцеляване.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да пътувам и се занимавам с йога и чужди езици.

Интервюто взе Гергана Божова


Европейска нощ на учените 2022 г.: