Интервю с Катя Исса

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Катя Грозева Исса.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Университет по архитектура, строителство и геодезия, обучава студенти.


РЕКЛАМА:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Запали ме любовта към българския език, знаех, че ще бъде моя професия и моя съдба далеч преди студентските години.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Нямам щастието, нито надеждата да участвам в проект на Фонд научни изследвания, защото той подкрепя предимно екипи, представители на дадена институция в съответно направление. Моят университет развива инженерните науки, а аз се занимавам с езикознание; работата ми в Център „Приложна лингвистика” се възприема като „приложна” твърде буквално. Това, разбира се, няма как да спре моите научни търсения.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми статия (публикувана във Варна през юни, 2017) се казва „Български език на юг от Екватора. Лингвистични и културологични аспекти”. Тя е част от мащабно проучване, въз основа на което пиша книга в момента. Темата е изследване на алгоритъма на деформацията върху българския език на българската емиграция по света, степента на неговото забравяне, следствие от намалените му функции у българите, живеещи в чужбина, и грижата за неговото съхранение на родените зад граница техни/наши деца. Проучването е извършено в Сидни, Австралия, през лятото на 2016 година.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката в световен мащаб ще продължи да се развива. Ние, българите, имаме достатъчно потенциал да заявим себе си в това развитие. За съжаление, голяма част от младите учени търсят професионална реализация и признание за своя труд извън страната. В момента няма как да спрем този процес, но трябва да запазим езика си – своя най-важен идентификационен признак като нация и най-добър пазител на народностната ни същност и памет. Бъдещето е настоящето за нашите наследници. Ако позволим те да творят (да се раждат) извън страната ни, няма как в бъдеще да очакваме развита българска наука. Защото те ще престанат да си служат с езика ни, и дори да се подписват като българи. У нас има генетически заложено достойнство. В момента сме го позабравили, но езикът го помни. Езикът е този, който ще го предаде и в науката, и в живота на идните поколения.

Как оценявате работата на екипа си?

Ръководител съм на Центъра по приложна лингвистика в УАСГ и гарантирам за високия професионализъм на всички членове от моя екип. Ние преподаваме български език на чуждестранните студенти и английски, немски и френски – на българските студенти. Освен с основната си преподавателска дейност, осигуряваща повишено ниво на комуникативната компетентност по съответния език и достъп до научни постижения в професионален план на бъдещите архитекти, инженери и геодезисти, се занимаваме и с различни проблеми на езикознанието. За съжаление, през учебната 2016/2017 година Академическият съвет на УАСГ взе решение да превърне Департамента (бяхме департамент със статут на факултет) в център и да не допуска за в бъдеще членовете на Центъра да се хабилитират, защото трудовете им са в друго (не основно за УАСГ) научно направление.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

В областта на лингвистиката – да. Това са моите бивши студенти от СУ „Св. Кл. Охридски”, на които съм преподавала българска морфология и синтаксис. На работното ми място – не, защото нямат шанс за академично израстване.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Бих им казала да спрат да се вслушват в оправданията на безделниците, които твърдят, че с наука не се печелят добри пари. Добри пари в България не се печелят с нищо. Науката е стойностна тогава, когато се намери и практическа полза от нея. Шансовете за по-висок стандарт са същите, както и във всяка друга професионална сфера. Стига да се работи от сърце и човек да си обича професията. А между науката и другите професии има съществена разлика и в нея е голямото предизвикателство: науката не е просто професия. Тя е начин на живот. Той не гарантира по-високи доходи, но гарантира по-лесно справяне с по-ниските и с другите житейски неудачи, защото създава различен светоглед, който търси удовлетворение от себе си, и го търси отново в науката.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Да се осигурят условия за истински научен климат, а не „съблазнените” от науката да се чудят как да си позволят и с какво да си заплатят поредната конференция, семинар, изследване;

Да се премахнат от ръководни длъжности полуграмотните самозванци в министерствата и дирекциите, които усвояват европейските фондове и финансират с тях безумни начинания, защото нямат представа какво всъщност предлагат техните създатели;

Да се направи опит за спиране на безвъзвратното „изтичане на мозъци”, които изнасят извън страната онова, на което ги е научило българското училище, докато беше на ниво;

Да се спре демонстративната гавра в днешното ни училище с българските учители, университетски преподаватели и учени, които работят на по няколко места, за да могат допълнителните им доходи от други дейности да им осигуряват заниманията с наука и грижата за семейство;

Да се преразгледат приоритетите на българското образование, а не да се елементаризира, бюрократизира и подценява преподавателският труд;

Да се обича България. Ако хората, които управляват страната ни, наистина я обичат, не може да не стигнат до извода, че само с науката тя може да има престиж.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Налагало се е да работя и други неща (продавачка), но в последните години се справям все с дейности, които са плод на научните ми интереси (превеждане, редакторски труд, преподаване в частни езикови школи). Последното се доближава до професията ми – университетски преподавател. Това е моето хоби. Никога (колкото и да живея още) няма да напиша нещо, с което повече да се гордея, отколкото с успехите на своите студенти. Искам те да постигнат повече от мене. Други интереси нямам. Е, понякога „бягам” в литературата и „изневерявам” на езикознанието, но и там търся езика. Езикът е голямото приключение. Добре че е същност на всеки от нас и не изисква специално време, защото свободно време аз нямам. Когато все пак намеря и минутка, правя това, което правя и когато съм заета – уча хората около себе си на български език…


Европейска нощ на учените 2022 г.: