Бихте ли се представили на нашите читатели?

Проф. д-р Пламен Павлов, историк, водещ на телевизионното предаване „Час по България“.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

От 1984 г. работя във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Исторически факултет, катедра „Стара и средновековна история“. Също така съм член на гражданската по тип Българска академия на науките и изкуствата.

Бъди спасител на науката:

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Винаги съм се интересувал от история и литература. Завършил съм „История” и втора специалност „Българска филология” във ВТУ. Запалих се да се занимавам с наука и преподаване от лекциите на някои мои преподаватели, повечето от които, уви, вече не са между живите… Най-вече от разговорите и дори споровете с проф. Йордан Андреев, дългогодишен титуляр на средновековната българска история в моя университет.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Не, не съм участвал с проекти, но съм сред оценителите на ФНИ през 2016 г.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Въпреки че съм преподавател по средновековна история, по-конкретно история на Византия и средновековните балкански държави, през юни излезе моята книга  „Левски: другото име на Свободата“ /416 стр./, опит за биография на Апостола, в която съм развил моите виждания за нашия най-обичан национален герой.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се, но са необходими сериозни реформи, окончателно скъсване с порочните стереотипи на наследството от т.нар. социализъм.

Как оценявате работата на екипа си?

Работил съм и работя в различни екипи и авторски колективи. Тъй като те са съставени от съмишленици, оценката ми за работата е позитивна.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, в момента имам трима докторанти. Освен това контактувам с редица студенти, които правят първите си стъпки в науката.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Да не се колебаят и да не се ръководят от насаждания през последните десетилетия криворазбран „прагматизъм“. Науката е настоящето и бъдещето.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Да се освободи максимално от казионното мислене, да се създадат необходимите инструменти за нейното финансиране, както е в развитите страни.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Основната ми работа е преподавателска, така или иначе. От 2003 г. водя телевизионно предаване за история и култура, за определен период водех и сходно радиопредаване. Автор съм на научнопопулярни книги, енциклопедични справочници, публицистика, поезия. Свободното си време, доколкото го имам, прекарвам в четене, слушане на музика, пътувания…