Интервю с Вишня Стоянова, Медицински факултет на СУ

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Вишня Стоянова и съм на 35 години. През 2005 г. завърших бакалавърска степен в специалност „Молекулярна биология” в Биологически факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски”. През 2007 г. завърших магистърска програма по „Биохимия” в катедра Биохимия на БФ. В началото на 2012 г. защитих дисертационен труд в областта на молекулярната имунология за присъждане на научна и образователна степен „доктор”. За период от около 2 години работих като микробиолог в микробиологична лаборатория към отдел „Качествен контрол” в „Софарма” АД. От ноември 2013 година имам огромното удоволствие да бъда главен асистент по биохимия в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

Коя научна институция представля­вате и с какво се занимава тя?

Както споменах преди това, в момента съм главен асистент в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, като основната цел на нашия факултет е да осигури едно по-добро и качествено образование на студентите от специалностите „Медицина”, „Медицинска сестра” и „Медицинска рехабилитация и ерготерапия”. Възстановяването на Медицинския факултет през 2003 г. в рамките на СУ „Св. Климент Охридски” дава възможност на по-голям брой студенти да бъдат приети и да се обучават в сложната наука медицина. За подготовката на студентите в предклиничните дисциплини Медицинският факултет използва лаборатории и семинарни зали в Университетска болница „Лозенец”, също учебни и научни лаборатории в Биологическия и Физическия факултети, както и във факултета по Химия и Фармация на СУ. За подготовка в клиничните дисциплини се използват базите на УБ „Лозенец”, ВМА, УМБАЛ „Софиямед” и „Сити Клиник”.


РЕКЛАМА:

***

С ръка на сърцето признавам, че да бъдеш преподавател е изключително сложна задача, но аз обичам работата си и я възприемам като мисията на живота ми. По време на докторантурата ми в катедра Биохимия на БФ, провеждах упражнения по молекулярна имунология и оттогава датира моята страст към преподаването. Сега се опитвам с още по-голям ентусиазъм да влизам в занятия, за да предам своя опит и знания на нашите студенти. По-голямата част от студентите ни са много добре подготвени, умни, любознателни, забавни, целеустремени и мотивирани. Някои от тях започват още в началото да работят като санитари в УБ „Лозенец” и им се дава възможност да напреднат в чисто практически план, да придобият повече опит и увереност и да специализират в България.

Целта на СУ и на всички преподаватели е поемането на важната отговорност по качественото образование и възпитание на бъдещите поколения от специалисти във всички сфери на живота и да оставят трайна диря в съзнанието и уменията на всеки един възпитаник на Университета, независимо къде по света се намира.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Аз съм от град Радомир и винаги съм била в пряка връзка с природата и с нейните чудеса, тъй като съм израснала в къща с постоянна грижа за цветни лехи, зеленчукова градина и различни домашни животни. Въпреки че сега живея и работя в град София, през почивните дни се прибирам в моя роден дом в кв. Върба на град Радомир, където цари спокойствие, има зеленина и цветя. Но по-конкретно, интересът ми към биологията и към науката се засили в гимназията с помощта на моята учителка, за което съм ѝ благодарна. Най-силната магия за мен беше именно материалът с биохимична насоченост от 9-ти клас, където се разкрива на молекулно ниво как е изградена и функционира клетката, протичането на процесите, генериращи енергия, как цялата тази йерархия е строго регулирана от нервната и ендокринна системи. Тези взаимовръзки между молекулярната биология, биохимията, клетъчната биология, физиологията и всичките подразделения на биологията са наистина „божествени” и интригуващи, което повлия за моето решение да продължа в лоното на молекулярната биология в БФ на СУ. С полезни съвети и много познания в науката ме въведоха проф. Светла Петрова и доц. Иванка Цачеваот катедра Биохимия на БФ, които са ръководители на дипломната ми работа и на дисертацията ми.

Имате ли одобрен проект в послед­ната сесия на Фонд „Научни изслед­вания”, как се казва той и какви пол­зи ще има за науката и живота на обикновения човек?

В края на 2016 г. от Фонд „Научни изследвания” беше одобрен проектът на нашия екип на тема „Разработване на съвременни методи за ранна и бърза диагностика на Неонатален респираторен дистрес синдром при рискови новородени деца“ с ръководител доц. Албена Йорданова. Аз съм член на изследователския екип и целта на проекта е да се търсят по-бързи, неинвазивни и ефективни биохимични и биофизични методи заоценка на белодробната зрялост при рискови новородени децаслед in vitroоплождане, многоплодна бременност с използването на клинични проби от гастрални аспирати. Неонаталният респираторен дистрес синдром протича с тежки респираторни дисфункции, водещи до висока смъртност сред новородените. По тази причина бързото му диагностициране веднага след раждането е от важно значение за прилагане на адекватна животоспасяваща екзогенна сърфактантна терапия. С помощта на усилията на целия екип на проекта и от получените резултати, се надяваме да дадем повече информация по този актуален проблем и съответните методи да имат приложение в клиничната практика за диагностика на НРДС.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни пове­че за нея.

Последната, публикувана в списание Colloids and Surfaces, научно-изследователска статия е„Application of axisymmetric drop shape analysis and brewster anglemicroscopy for assessment of clinical samples from prematurely born infants with NRDS”. Тази статияе резултат от дългогодишната работана целия екип под ръководството на доц. Йорданова и има допирни точки с текущия ни научен проект.

Другата, публикувана в списание Lupus, статия с обзорен характер е „Autoantibodies against complement components in systemic lupus erythematosus – role in the pathogenesis and clinical manifestations”. Тяе в съавторство с д-р Мария Христова – нефролог в Университетска болница Александровска. В тази статия бяха съчетани нейният опит в диагностиката и лечението на пациенти с различни нефрологични заболявания и обобщение на моята изследователска работа върху ролята на анти-C1q антителата при пациенти с клинично доказан лупусен нефрит. Това направление е изключително интересно, тъй като все още има много въпросителни по отношение на патогенезата на автоимунните заболявания и в частност на системния лупус еритематозус. Това заболяване се характеризира с над 100 различни вида автоантитела, атакуващи и увреждащи много тъкани и системи в организма, като най-фаталното е увреждането на бъбреците. Друг сериозен проблем пред изследователите, е намирането на ефективен начин за лечение на автоимунните заболявания, които за сега се лекуват симптоматично със стероидни и нестероидни противовъзпалителни средства.

Как оценявате работата на екипа си?

Целият екип на доц. Албена Йорданова е от много добри учени и професионалисти, работи се спокойно в една приятелска атмосфера, за което благодаря на всички. Искам да изкажа сърдечна благодарност към доц. Йорданова, тъй като тя е един от първите мои приятели в началото на следването ми в БФ и продължава да ми помага и подкрепя и до днес.

По отношение на преподавателската работа, всички полагаме усилия да бъдем максимално полезни на студентите, да им разкрием сложната картина на биохимичните процеси и тяхната регулация, както и да създадем трайно доверие, уважение и приятелство с тях.

Как според Вас добрите научни разработки може да стигнат до практическа реализация?

Според мен на първо място дадената научна група трябва добре да анализира и насочи изследователската си работа, за да могат получените резултати да имат и практическо приложение. Другият ключов фактор е финансирането, за да могат да се проведат по-голям набор от изследвания, да се тестват различни методики, по-голям брой проби да се обработват, да се оптимизират процедурите, да има повторяемост и статистическа достоверност на резултатите и отново дългогодишен труд на екипа с ясна концепция. Важен елемент е да има директно сътрудничество между изследователските екипи и специализираните сектори на фармацевтичната индустрия, хранително-вкусова промишленост, бизнес предприятията, които да осигуряват допълнително финансиране за съответните изследвания и получените крайни продукти да имат практическо приложение. Мисля, че този проблем би се разрешил чрез обединяването на усилията на различните сектори на науката, администрацията с ясни законови рамки, бизнеса и с по-далновидна държавна политика.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

В момента цялостната ситуация във ВУЗ-овете и в научните институти е доста критична, бих казала сведена почти до минимум във връзка с научните разработки. Все още има не малко на брой силни научно-изследователски институти и екипи на БАН, които имат редовно финансирани научни проекти, постоянни чуждестранни сътрудничества, публикуване на научни статии в реномирани чуждестранни списания, както и патенти, което може да ни радва.

За да има бъдеще науката в България, са необходими: редовно и адекватно финансиране, в зависимост от спецификата на даденото научно изследване; високо квалифицирани специалисти от различни области и тяхната колаборация; отлично оборудвани научни лаборатории; да има финансова подкрепа за публикуването и разпространението на съответните получени резултати на международни форуми; да има по-голяма възможност за обмен и обучение на младите учени в университети и институти в страната и чужбина.

Тъжната истина е, че ние подготвяме добри студенти, които не остават у нас, а продължават обучението си в чужбина, където всички горе споменати неща са им осигурени. Когато си идват през лятото в България и се видим с тях, всички са много доволни, оценени са техните знания по достойнство и се забелязва един блясък в очите им за израстване и покоряване на нови върхове в науката.

 

Цялата статия е публикувана в брой 111 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!