Направи дарение на училище!
Наградата „Джон Атанасов“ на Президента на Република България за изявили се млади български изследователи в областта на компютърните науки в световен мащаб, привлече интереса на медии и колеги към Вас миналата година. Разкажете за тази селекция и как Вашата работа беше забелязана и оценена?
Наградата “Джон Атанасов” е много висока чест за мен и съм изключително щастлива да бъда един от лауреатите за 2016 година. Моята работа е на границата между компютърните науки и квантовата физика в областта на квантовите компютри и квантовата информация. Аз съм физик теоретик, но се радвам да получа награда за компютърни науки. Моята работа, освен научни изследвания, включва преподавателска дейност както и ангажимент към ООН Сингапурски Комитет за Жените и вярвам, че журито е взело под внимание всички аспекти на работата ми, за да ме награди.
Това ли е най-голямата награда, която сте получавала досега?
Да.
А чие признание до този момент е най-ценно за Вас?
Това е признанието на моите близки хора, на моята майка и на моя съпруг, който макар и не от моята област, винаги е подкрепял работата ми.
Кога решихте да се занимавате с наука?
Някъде към края на бакалавърската си степен. Винаги съм се интересувала от точни науки и съм обичала математиката, и когато започнах да следвам във Физическия Факултет на СУ разбрах колко интересна е фундаменталната физиката и каква красота се крие в сложните уравнения. Така постепенно започнах да се занимавам с научна работа и изследвания, и моята докторантура беше нормално продължение на нещата, които правех в момента.
Вашата докторска степен е от Физическия факултет на СУ, но научната Ви кариера е извън страната. Каква беше причината да не продължите да се занимавате с наука в България?
Причините са няколко. От една страна, финансовата ситуация тук е много трудна за един човек, занимаващ се с наука, но благодарение на различни проекти все пак е възможно да се прави наука на световно ниво и тук. От друга страна, за един учен е нормално да работи с няколко научни групи в различни университети и лаборатории, за да натрупа опит. Така че за мен беше естествено да отида в чужбина и да потърся реализация там.
Как Центърът за квантови технологии на Националния университет на Сингапур промени кариерата Ви?
Освен качеството на науката, която се прави в Центъра за квантови технологии в Сингапур, другото което ме впечатли бяха личните ми наблюдения за Сингапур и не на последно място – стилът на ръководството на Центъра. Той създава добра работна среда за своите студенти и учени, която ми повлия много позитивно.
Кой беше най-вдъхновяващият учен там?
Това определено е Артур Екерт, който е Директор на Центъра. Негова е идеята за квантовата криптография, базирана на сплетеността на състоянията, която използва законите на квантовата механика за перфектно защитен обмен на информация. Освен учен от най-високо ниво, той е изключително интересен човек, който управлява самолет, води курсове по гмуркане и е много добър в карането на водни ски. Аз все още поддържам връзка с него и неговото отношение към младите хора в науката като към равни ми направи трайно впечатление.