Безплатен курс „Комуникация на науката“

1. Представете се на читателите на сп. „Българска наука“

Здравейте, казвам се Неделчо Иванов и съм лекар-ординатор в Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки към УМБАЛ „Александровска“. На 26 години съм, родом от Сливен. Завършил съм Гимназия с преподаване на западни езици „Захарий Стоянов“, след което магистърска степен „Медицина“ в Медицински университет – София. 

• Кое Ви запали да се занимавате с медицина и кога се случи това? 

Свързвам желанието си да се занимавам с медицина не с конкретен момент или влияние в живота си, а по-скоро с група такива. Още от дете ме впечатляваше живата природа. Обичах да наблюдавам растенията и животните. Любимото ми занимание беше да обикалям градината на село и да ловя бръмбари.  В дългия списък с „виновници“ главни роли заемат родителите ми – Маргарита и Христо Иванови (и двамата – лекари) и учителите ми по биология в прогимназията и гимназията. Но не по начин, по който бихте очаквали. Въпреки че родителите ми се радваха на афинитета ми към биологията и успехите ми  в училище и по олимпиади, те по-скоро искаха да ме насочат към други професии. За тях да практикуваш медицина в България не беше най-правилният избор и още повече нещо, което биха желали за децата си, ако ме разбирате. Брат ми е програмист. Те искрено ме насърчаваха да поема по неговия път или да се занимавам с друга професия от областта на природоматематическите науки – архитектура, инженерство, финанси. До десети клас ходех на допълнителни курсове по математика и рисуване. Биологията обаче ми беше много по-интересна и ми се отдаваше по начало, докато за всичко останало трябваше да полагам доста по-големи усилия и в крайна сметка не ми бяха така интересни. Междувременно по телевизията се излъчваха безброй сериали тип „Спешно отделение“ и „Д-р Хаус“, които представяха лекарите като нещо средно между детективи и супергерои. Бих излъгал, ако Ви кажа, че това не ми е повлияло. Ефектът на „забранения плод“ в крайна сметка надделя и аз избрах медицината. На 17 години аз вече твърдо реших и сериозно се захванах с подготовка за кандидатстването. Приеха ме с отличен успех.

Разбери повече за БГ Наука:

***

• Защо избрахте да се занимавате с  клинична имунология? 

По време на следването си съм влагал максимални усилия да овладявам всички дялове на медицината колкото се може по-добре, следвайки принципа, че за да разбереш цялото, трябва да го погледнеш от всички страни. В началото силно ме привличаше офталмологията и три поредни години карах летни стажове в клиниката по офталмология към УМБАЛ „Александровска“, но в пети курс, като започнах да изучавам имунология, почувствах, че тази наука дава отговор на много въпроси, които съм си задавал, изучавайки етиологията и патогенезата на много болести у човека. Интересът ми бе привлечен и от моите преподаватели по клинична имунология, включително проф. д-р Елисавета Наумова и доц. д-р Снежина Михайлова и моя асистент – д-р Петя Янкова. Те провокираха желанието в мен да чета научна литература и съвременни публикации в тази област на медицината.

В шести курс  ме приеха за доброволец  в лабораторията по имунология на ВМА. Там се запознах с доц. Дора Попова и доц. Елена Викентиева. От тях също научих много неща и особено относно флоуцитометрията, като един от основните методи за анализ в клиничната имунология.

Клиничната имунология за мен се оказа най-интересният дял от съвременната медицина, който носи перспективата на медицина на бъдещето. Откритията и иновациите в тази сфера са непрестанни. Въпреки това, преди да направя финалния си избор за медицинска специалност, към която да се насоча, имах период на колебание, през който си мислех, че клиничната имунология е прекалено екзотична за мен и за държавата, в която живея. Тогава, през октомври 2018, Нобеловата награда за медицина и физиология бе връчена на двама имунолози – Джеймс Алисън и Тасуку Хонджо, разработили нов метод за имунотерапия на рак. В период от пет години четирима мои роднини се бяха разболели от онкологични заболявания. Двама от тях вече не са сред живите. Тогава всякакви съмнения, че именно това е моето призвание, изведнъж се изпариха. В този момент реших, че една от главните ми цели в живота ще е да допринеса в борбата с рака и то именно с помощта на имунологията.

Онкологичните заболявания обаче са само една малка част от болестите и проблемите на медицината, с които се занимава клиничната имунология: имунни дефицити, автоимунни болести, имунология на стареенето, ваксинология, трансплантология и приложението на стволовите клети в лечението на много заболявания. Това е и науката с най-много Нобелови лауреати в категорията „Медицина и физиология“ към днешна дата.

Дори и в момента, имунологията е една от ключовите науки в търсенето на решение на възникналия  глобален проблем – пандемията от COVID-19. Съвместно с вирусолози и много други учени, имунолози работят по създаването на ваксина срещу SARS-CoV2, толкова очаквана от човечеството в момента.

• Каква е темата на научния Ви проект? Как се финансира научноизследователската Ви работа?

Темата ми е „Проучване на цитокинови профили при пациенти с общ вариабилен имунен дефицит“. Тази тема избрах, защото екипът в клиниката, в която работя, провежда изследвания в тази насока. Нали разбирате, аз съм млад лекар и не мога да започна съвсем от нулата. Съдействие ми оказват ръководителят на клиниката – проф. Наумова, моят ментор – доц. Михайлова и екипът на работещите в клиниката. Финансирането е в рамките на  Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ 2019. Проведох изследването по поставената тема. Резултатите изложих на конгреси по имунология у нас и в чужбина. Предстои ми да публикувам статия.

• Как оценявате работата на екипа си?

Преди да започна в клиниката, аз нямах опит в работата с по-голям екип. Работил съм заедно с общопрактивкуващ лекар, който ми показваше и ми предаваше опит, а аз наблюдавах и прилагах наученото. В по-голям екип (повече от 20 души) е доста по-сложно. Свързана е с координация на различни подзвена и съобразяване със спецификата на работа на всяко едно от тях. Вече повече от  година работя в този екип и научавам нови неща всеки ден, което несъмнено подобрява съвместната ни работа. Мисля, че се справяме добре с рутинната си работа и успяваме да участваме в научни проекти. Както всеки екип, разбира се, се сблъскваме и с трудности, които обаче успяваме да разрешим чрез колаборация. Тук е моментът да им благодаря за търпението, което са проявили спрямо мен, в най-ранните ми фази на обучение и присъединяване към екипа. Разбира се, има още много какво да науча.

• Според Вас какъв е начинът да се развива съвместната работа между болниците и научноизследователските звена в България?

Все още нямам достатъчно опит, за да имам глобален поглед и добре развито мнение по този въпрос. И все пак си мисля, че ключовата дума е „диалог“. Конвертирането на научните открития в практиката или това, което в съвременната медицина се нарича translational science, се базира на научен подход, иновативност и най-вече отборна работа. Развитието на уменията за отборна работа и диалог трябва  да се стимулира и възпитава още по време на следването в университетите, защото в противен случай висококонкурентната среда поражда от само себе си си егоцентризъм. А това да надмогнеш егото си е първата стъпка в отборната работа. В клиниката, в която работя, за разрешаването на интердисциплинарни въпроси се организират научни консилиуми, на които присъстват лекари от много специалности: педиатрия, ревматология, пулмология, инфекциозни болести и др. По такъв начин се разкрива възможността да се справим с проблеми, непосилни за всеки един от нас поотделно.

7.  С какво се занимавате извън научната работа? Как обичате да прекарвате свободното си време?

Свободното ми време е доста ограничено. В тези времена на пандемия доста често се налага да работя и извън работно време. Често съм на повикване за извършване на спешни изследвания за COVID-19, в направление молекулярна диагностика при клиниката. Когато съм свободен, чета книги и медицински статии, гледам научнопопулярни филми и сериали, тренирам фитнес и се срещам с приятели. Разбира се, през последните месеци всичко се промени. Опитвайки се да се адаптираме към промените в настоящата ситуация, в диалога ми с един от най-добрите ми приятели от детството се роди една нова идея, която се превърна в новото ни хоби – да планираме и създадем подкаст.

Интервюто взе:  Гинка Николова 

Статия от брой 130 на списание “Българска Наука” >>
Вижте всички статии от броя:

20 статии в брой 130 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 30 стр. )

СЪДЪРЖАНИЕ: 

• Какво се крие в архивите на БАН?
• Интервю с д-р Неделчо Иванов, Университетска болница „Александровска“
• Д-р Антоан Тонев (директор на СМГ) – Наистина “Съединението прави силата”
• Разговаряме с ректора на ТУ-Габрово проф. д-р инж. Илия Железаров

• Какво представляват подземните води?
• Как водата може да осигури достъпна енергия от възобновяеми източници

• TRAPPIST-1 и седемте планети
• Великият дебат или как Вселената „се разшири”
• Земната мантия, а не земното ядро, може да е генерирала ранното магнитно поле на планетата

• Най-древната човешка ДНК е открита в 800 000 годишен зъб на канибал

• Ендогенните ретровируси – проклятие или благословия
• Учени установиха, че грипните ваксини могат да бъдат използвани и като оръжие срещу рака
• Прилепите са основен източник на човешки вируси, но самите те не са важни
• Могат ли текстилните маски да възпрепятстват разпространението на коронавируса
• Нови клинични данни потвърждават хипотеза на учени от БАН за ролята на инфламазомата NLRP3 в патогенезата на усложненията при COVID-19

• Учени отчитат, че социалните умения започват да намаляват около 40-те
• Либерализъм и епидемии
• За саможертвата на героите и въстанието на обречените
• Втората Ботйова чета – от възторга до отчаянието

Вземи само този брой в PDF >>

сп. "Българска Наука", брой 168 (Този брой е безплатен)