Бихте ли се представили на нашите читатели?

Д-р Храбрин Башев, професор в Институт по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия в София.
http://hrabrin-bachev.my.contact.bg/

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

ИАИ е водещ национален академичен център за научни изследвания, обучения и консултации в областта на аграрната и селска икономика.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Влизането ми в науката беше резултат от искрата, дадена от университетския ми професор Атанас Танов, преди 40 години. Тази искра се превърна в буен огън благодарение на примера на множество водещи български и световни учени, с които имах удоволствие да работя по време на дългогодишната си академична кариера.

Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

Целта на проекта е да обедини опит и интердисциплинарни усилия на водещи български и чуждестранни учени в областта на Новата институционална икономика от ИАИ, Универсисет на Мисури – САЩ, УНСС, НБУ и АУ в Пловдив и да:
(1) систематизира и адаптира съвременните постижения на световната наука и управленческа практика, и разработи и експериментира холистичен подход за адекватно дефиниране, анализиране, оценяване и усъвършенстване на аграрното управление (agrarian governance) в България;
(2) идентифицира и характеризира формалните и неформални форми и механизми на аграрното управление (институционална среда, пазарни, частни, договорни, колективни, обществени, транснационални, хибридни и др. форми), и оцени тяхната ефективност, взаимна допълняемост, ограничения и провали за достигане на целите на устойчивото развитие в специфичната социално-икономическа и природна среда на България;
(3) направи оценка на институционалната среда на българското селско стопанство, и на съответствието на системата за аграрно управление в страната на универсалните принципи за „добро управление“ в Европейския съюз, и идентифицира нуждите за модернизиране на институционалната среда и на формите за обществена интервенция в селското стопанство.
(4) разкрие механизмите и формите, ефективността, взаимната допълняемост, и критичните (персонални, поведенчески, институционални, икономически, технологически, природни и т.н.) фактори, които управляват дейността на българските ферми от различен юридически тип, размери, специализация, географско и екологическо разположение; идентифицира и оцени доминиращите пазарни, договорни, колективни, вътрешни, обществени и хибридни форми и механизми, които се прилагат от фермите за управление на снабдяването със земя и природни ресурси, с труд и услуги, с дългосрочни материални и биологични активи, с краткосрочни активи, с иновации и знания, с финанси, и за реализация на продукцията и услугите; открои случаите на пазарен, частен, колективен и обществен „провал“, и детерминират нуждите и формите за нова обществена интервенция в отрасъла.
(5) направи цялостен вертикален анализ на аграрното управление (от ниво ферма до национално и европейско) в една актуална област като съхранение и снабдяване на агроекосистемни услуги, аграрни иновации или др.; оцени сравнителната и абсолютна ефективност на прилаганите и други възможни механизми и форми, открои съществуващите и вероятни случаи на пазарен, частен, колективен и обществен „провал“, и детерминира нуждите и формите за нова обществена интервенция в дадената област; даде по реалистичен отговор за вероятната „логика“ на развитие и степента на реализиране на целите на Обща селскостопанска политика и Зелена сделка на Европейския съюз.
(6) предостави нова информация и инструменти за вземащите управленчески решения на всички нива, и направи конструктивни предложения за подобряване на научните методи и анализ на аграрното управление, обществените политики и програми за аграрно развитие, и индивидуалните, фермерски и колективни действия за устойчиво селско стопанство.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация е в едно от най-авторитетните румънски академични издания – Journal of Advanced Research in Management, и е на тема Study on Governance Mechanisms and Modes of Ecosystem Services in Bulgarian Farms
(BACHEV, Hrabrin. Study on Governance Mechanisms and Modes of Ecosystem Services in Bulgarian Farms. Journal of Advanced Research in Management, [S.l.], v. 12, n. 2, p. 54 – 76, dec. 2021. ISSN 2068-7532. Available at: <https://journals.aserspublishing.eu/jarm/article/view/6730)
Статията представя резултати от проучване на агроекосистемните услуги и тяхното управление в България. Различните видове селскостопански екосистеми и техните специфични „агроекосистемни” услуги са сред най-разпространените в света и нашата страна. Въпреки това в България, както и в много други страни, има малко изследвания за специфичните механизми, режими, фактори и ефективност на управлението на агроекосистемата. Статията се опитва да идентифицира и оцени механизмите и формите на управление на разнообразните екосистемни услуги в българските ферми. Първо, тя идентифицира вида, количеството и значението на различните екосистемни услуги, поддържани и „произвеждани“ от земеделските стопанства. Проучването ни установи, че фермите на страната предоставят голям брой основни екосистемни услуги, сред които преобладават осигуряването на храна и фуражи и опазването на елементите на природната среда.
Второ, статията идентифицира и оценява ефективността и взаимната допълняемост на специфичните форми и механизми на управление на екосистемните услуги, използвани от българските ферми. Проучването установи, че се прилагат голямо разнообразие от частни, пазарни, колективни, обществени и хибридни форми на управление на земеделската дейност, свързани с агроекосистемните услуги. Съществува значителна диференциация на използваните управленски форми в зависимост от вида на екосистемните услуги и специализацията на стопанствата. Освен това, управлението на агроекосистемните услуги е свързано със значително увеличение на производствените и транзакционните разходи на участващите ферми, както и големи социално-икономически и екологични ефекти за стопанствата и други агенти. Факторите, които най-много стимулират дейността на земеделските производители в България за опазване на (агро)екосистемните услуги, са участието в програми за обществена подкрепа, достъпът до съвети на фермерите, професионалното обучение, наличната информация и иновациите, получени директни субсидии от ЕС и националното правителство, лично убеждение и удовлетворение, положителен опит на другите, дългосрочни и непосредствени ползи за фермата, интеграцията с доставчици, купувачи и преработватели.

С какво проекта ще допринесе във вашата организация и научна област?

Участието на водещи национални и международни учени в настоящия проект е високо признание за ИАИ и дългогодишните изследвания в областта на Новата институционална икономика. Тази разработка ще издигне значително изследователския, обучителен и консултатнски капацитет и репутация на института. Освен това прилагането на тази новоразвиваща се интердисциплинарна методология в анализа на многообразните формални и неформални механизми (частни, пазарни, колективни, обществени, международни, и т.н.) на селското ни стопанство ще има значителна академична и практическа (насочена към подпомагане на стратегиите на фермите, организации на производителите, държавни и междунордни организации, групи по интереси, и широката общественост) значимост.

Как оценявате работата на екипа си?

В екипа са включени водещи изследователи в областта, които са силно ентусиазирини от това широкомащабно сътрудничество, а така също млади учени и докторанти, които желаят да използват съвременни методи за разкриване на едно от най-важните предизвикателствата на нашето земеделие – за реалните механизми, които управляван българското селско стопанство.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

В ИАИ има няколко млади колеги, част от които са включени и проектния екип. За съжаление все още няма достатъчни материални и морални стимули за младите хора за дългогодишни системни занимания с научни изследвания.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

„Няма царски пътища в науката“ в България и навсякъде по света. Но науката дава много за тези, които се занимават с нея – професионални знания, необятни възможности за изява, сътрудничество с учени, и развитие в национален, Европейски и световен мащаб, и разбира се голямо морално удовлетворение и задоволство от постигнатите резултати.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Да се подобри системата за управление на научните изследвания на всички нива за да се даде възможност на най-талантливите да ръководят и участват в иновативни проекти, по-добро материално стимулиране на всички категории персонал, и разбира се по-бързо академично развитие.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Освен с научни изследвания се занимавам и с консултантска дейност за държавни и международни организации, и оценка на проекти за ЕС.

Направи дарение на училище!