Интервю с проф. Валя Василева: За регулацията на генната експресия и успешната научна кариера

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Проф. Валя Василева работи в Институт по физиология на растенията и генетика (ИФРГ) – БАН. Придобила e магистърска степен по биология в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава дисертация за присъждане на научна и образователна степен “доктор” на тема „Фактори, определящи оптималното функциониране на симбиотичната система Galega spp. – Rhizobium galegae”. Нейните научни интереси са в областта на молекулярната биология и епигенетика, включвайки изследвания върху механизмите на регулация на генната експресия, метилирането на ДНК, миграцията на клетъчното ядро, асиметричните клетъчни деления, ауксиновата сигнализация и клетъчния цитоскелет. Автор е на над 70 публикации в специализирани научни издания. Осъществява дългосрочни специализации в групата по епигенетика на Университета в Лийдс, Великобритания; в Центъра по растителна системна биология на Университета в Гент/Фламандския институт по биотехнология, Белгия; в Интернационалния християнски университет (ICU) в Токио, Япония; в Университета в Берн, Швейцария. Член е на Съюза на учените в България; Федерацията на Европейските дружества по растителна биология (FESPB); Японската асоциация по растително-микробни взаимодействия (JSPMI) и Общото събрание на БАН. Ръководи лаборатория „Регулация на генната експресия” към научно направление „Молекулярна биология и генетика” в ИФРГ-БАН.

Проф. Василева, как решихте да работите в областта на растителната биология и по-специално на епигенетиката?

Растителните организми са изключително ценен обект на изследване, тъй като предоставят възможност за проучване на редица биологични процеси и механизми, част от които са универсални за всички организми, и не е необходимо да се извършват експерименти с животни. Много подходящи изследователски обекти са моделните растения (Arabidopsis thalianaLotus japonicus и др.), които имат редица предимства при експерименталната работа: кратък жизнен цикъл, секвениран геном, висока плътност на гените, достъпност за генетични манипулации.


РЕКЛАМА:

***

Eпигенетиката е сравнително нова и интересна наука, изучаваща измененията в активността на гените без промяна в молекулата на ДНК. Въпреки че в световен мащаб това е една от най-интензивно развиващите сe научни области, този тип изследвания са все още много слабо застъпени в България, особено в областта на растителните науки. По тази причина е важно да се пренесат световният научен опит и знания в нашата страна. От друга страна, много често животинските организми с мутации в епигенетичните системи…

 

Цялата статия е публикувана в брой 112 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!